Яни Калиакренски

Към края на миналата година, преди празниците в разкошно наредените витрини на големите букурещки издателски къщи привличаше вниманието наскоро излязлата книга „Добруджа” (Изживени страници), написана от г-жа Пия Алиманещяну, една луксозна и все пак спретната книга, обемаща 130 страници, с тридесет разказчета, посветени на добруджанските села и равнини.

В краткото описание за Добруджа, един вид предговор към книгата, читателят открива неизмеримата любов на авторката към земята, в която, привлечен от миража на останките от древни времена, човек напразно търси загадката на забравените паметници, крепости, гробници и съкровища.

Авторката е пребродила надлъж и нашир Добруджа. Нейните разказчета - изживени моменти - с нежна топлота говорят за слънчевите добруджански полета, за чистия простор, за неспирния труд и за жителите й, надошли от всички краища, образуващи етнически лик на тая страна.

Като всички румънски писатели, поети и художници, и авторката на „Добруджа” е пленена от ориенталското в Добруджа, което във всички съчинения, повести, разкази и описания за тоя край е украсено с дълбок мистицизъм. Почти във всички разкази, с малки изключения, героите са турци.

И те са най-издържаните. Българският елемент, съставящ голямото болшинство, е слабо засегнат. Впрочем авторката предава впечатленията си от Северна Добруджа, предимно от селата Хасъдюлюк и Аджиджа. Само на два разказа героите са българи.

Г-жа Пия Алиманещяну не е позната в добруджанските среди. Нейната книга обаче, написана с вещината на отличен разказвач, вярваме, в скоро време ще проникне между добруджанския читаещ свят.

Сбито, но в художествена форма, тя предава красотите на добруджанските равнини, радостите и тъгите на полските работници и описва с увлекателен романтизъм доброто съжителство на дошлите тук румънци от вътрешността и местните жители, без разлика на техния етнически произход.

В нейните разкази трудът, който кипи под яркото добруджанско слънце, с решителен замах измества умишлено създадения шовинизъм и тласка всички добруджанци към светлия хоризонт на трудовите съкровища, където цари само добрината, любовта и смисленият живот на човека. От тая гледна точка книгата на г-жа Пия Алиманещяну е особено ценна.

Ако всички поклонници и обожатели на прочутия сред румънските писатели и художници „Сребрист склон” - Балчик и на златните добруджански полета, с отрудените им обитатели описват така, истинското сближение - първо на духовна почва - в близко бъдеще ще възтържествува от двете страни на Дунава.

Добрич

——————————

в. „Час”, г. 3, бр. 23, 10.02.1937 г.