Борис Наков

„Добруджанци”, разкази от Яни Калиакренски. Базарджик, 1934 г.

В тая книга има нещо близко нам, наше, което отведнъж се натрапва на читателя и го кара да се отнася с нескривана обич към всеки един разказ. Може би в самото заглавие се крие причината за това.

Ние сме предупредени, че ще ни се разказва за добруджанците, за ония наши братя, чиято злощастна съдба ни е вече известна. И наистина, ние не оставаме измамени.

В 17 малки разкази авторът ни говори за тежкия и нерадостен живот на добруджанеца. В тия разкази липсват подробности - всичко е сбито, стегнато, всичко е разказано накратко.

Някои може да обвинят автора в неумение да даде в едни по-широки рамки трагедията на добруджанеца. Струва ми се, че това обвинение ще бъде неоснователно, защото и в тесните рамки на малкия разказ Калиакренски успява да нарисува живота на добруджанеца.

Всичко, което описва той, е съвсем обикновено, даже незначително. Но зад дребните прости случки се съзира една наболяла душа, едно отзивчиво сърце, което страда.

Авторът живее заедно с героите си, живее с надеждите и спомените им. Във всеки негов ред се забелязва една топлота, една хуманност, която дава душа на разказа.

На места Калиакренски нахвърля и свежи, пълни с поезия образи, какъвто е например образът на Мира - „Девойката с черни, дълбоки като добруджански нощи очи”.

Най-хубави разкази са „Едно време”, „Ленената нива” и „Счупени крила”, в тях неволята на добруджанеца е предадена особено затрогващо.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 27.02.1935 г.