Борис Наков

„Червеният картон”, разкази от Христо Стойков

Авторът на тия разкази има дарба; това се вижда от разказите „Анна Райнер” и „Червеният картон”. Първият разказ е една действително хубава работа. Едно нежно чувство сгрява действието отначало до край.

Тук може би авторът не е мъчил да се задълбочава в сложни житейски проблеми, а е разказал просто и естествено една преживелица.

Доста непосредственост и живот има и във втория разказ, но тук Хр. Стойков трябваше да се спре повече на душевните страдания на героя и на външната среда, за да изрази с нужната сила обая тягостна атмосфера, сред която героят се задушва и идва до самоубийство.

За това обаче е необходимо не само по-голяма житейска опитност, но и една усилена работа над всеки разказ. Стойков, изобщо е хладен и обективен до протоколност.

Чувствува се влиянието на Панчо Михайлов; напр. разказът „На летовище” прилича много на един разказ от последния. Липсват също и хубави сравнения и гладък език.

Но всичко това може да се преодолее, стига Хр. Стойков да работи с повече търпение над себе си.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7., 20.02.1935 г.