ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
Резюме
В основата на статията е вечната борба между всичко имащите и нямащите, която си е жива и здрава откакто свят светува. Нейната кулминация беше реализирана през миналия век под лозунга “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, което предизвика доста неприятности на имащата класа в световен мащаб. Тя си понаучи урока за това как трябва да се контролира “опасната класа” и стигна до принципиалното заключение, че трябват нови методи за идеологическо манипулиране плюс абсолютната технологична необходимост от разбиването на тази “класа” на множество враждуващи групи. Допълнителна нова специфика на тази вечна борба е глобалната експанзия на финансово-индустриалния капитал, който прокламира появата на един нов голям враг - Националната държава.
Очевидна е сериозната криза на неолибералната идеология и на тази на неоконите (неоконсерваторите; с разлика в някои нюанси) поради липса на принципиален противник след разпадането на СССР, поради наличието на алтернативни медии и поради невъзможност (засега) да се контролира информацията в социалните мрежи. Резултатът е паническо и истерично неолиберално поведение, което води до нови абсурди главно поради противоречие с основни мантри на тяхната библия - тези за свободата на словото и печата и правата на личността. Един такъв абсурд напоследък е опълчването срещу науката. Например, джендърно-социално инженерство (Нов Лисенковизъм) срещу генното инженерство (Генетика). Историята показва, че в перспектива можем все пак да заложим на науката, т.е. на генното ингенерство, с надежда за лечение след откриване и изучаване, разбира се, на гените на идеологическия кретенизъм.
За резистентността на марксизма по отношение на пълната му дискредитация и многократно прокламираното му изчезване в небитието може да се каже следното. Той е като сянката на капитализма, която може да изчезне само при пълен мрак. Или мракобесие.
Накрая се спираме на проблемите на националния ни политически елит, който е зает главно с борба за власт - позната картинка в почти всички държави. Въпросът е до каква степен е такава една заангажираност. Един екстремен случай може да се представи от стар виц от времето на социализма: Работник се движи напред-назад с празна ръчна количка и на коментара, че дейността му не изглежда особено ефективна отговаря следното: “Много сме заети, нямаме време да я напълним.” За конкретни примери няма нужда да се ходи надалече.
Национална държава и условия за нейното съществуване
Националната държава е държава, чиято политика е насочена преди всичко към добруването на собствените й граждани, а не в интерес на други държави или междудържавни съюзи т.е. тази държава е принципиален и най-голям враг на неолибералната глобализационна докрина, което e заявявано нееднократно от най-висока трибуна.
Абсолютно необходимите условия за просъществуване на националната държава са следните: самосъхранение на общността като уникален цивилизационен феномен (територия, език, култура) и осигуряване на нейната безопасност (защита на граници, суверенитет).
Ако тези условия не се реализират от националната държава, тя престава да бъде даже държава.
Следователно, най-важната задача, която стои пред всяко правителство, е да следи за реализирането на тези условия. Те би трябвало да се впишат в конституцията на страната като най-основни закони и неспазването им от дадено правителство да води автоматично до неговата смяна.
Какво следва от изискването да се запази националната държава като уникален цивилизационен феномен: запазване на езика, историческата памет, обичаи, легенди, народни песни, житейски опит, мъдрост, научни открития, спецификата на културата му.
Това са и съставните части на уникалната национална “генетична” матрица, която е необходимо да се предава от поколение на поколение.
Чрез образованието. Задачата на образованието е да направи от детето гражданин, т.е. личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията, към която принадлежи.
Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните художествени произведения. Той може да не знае квантова механика, но трябва да знае, че тя съществува и, най-общо, с какво се занимава.
Университетите не трябва да стават роден дом за политически, социални и артистични дисиденти, за авангарда и бохемата - тяхната най-важна задача е да са трансмисии на безценното културно и научно наследство.
Най-общо, образованието трябва да бъде максимално консервативно и да отговаря за абсолютно необходимото самовъзпроизвеждане на националния културен елит, от който се набират кадрите за експертно управление на всички държавни дейности: политика, икономика, образование, култура, армия и т.н.
Това са и хората, които на практика създават и реализират проекти за дългосрочно развитие на държавата с цел нейното запазване и за добруването на нейните граждани.
Тази задача не може да се изпълнява от чужди поданици, както и от интелектуалци, специализирали в рамките на чужди програми - такива могат да бъдат наемани, разбира се, като консултанти при нужда.
В никакъв случай, например, активисти от НПО-та от всякакъв вид, финансирани от чужди държави или чужди граждани, не могат да се допускат да имат каквото и да е влияние и да заемат каквито и да са позиции в образователната система на държавата.
Нещо повече, НПО-та, които са активни в областта на правото, икономиката, военното дело, културата и хуманитаристиката, не могат да бъдат финансирани отвън.
Те могат да се опитват да реализират специфичните си програми без ограничения на тематиката освен тези на свободния пазар - приходи има, ако има клиенти.
Нарушаването на горните ограничения за работата на всякакви НПО-та е еквивалентно на създаване на интелектуална пета колона в националната държава, която превзема нейното управление на експертно ниво и я превръща на практика в протекторат.
За създаването и поддържането на такава една интелектуална пета колона нe се искат особено големи пари.
Големите пари отиват само при големи пари, а за тази колона са достатъчни и 30 сребърника. Не е лошо да се напомни, обаче, че парите идват и си отиват, а позорът остава.
Пример от практиката - България в момента. Пример за абсолютно катастрофален резултат от такава дейност - образованието у нас.
От гледна точка на казаното по-горе европейският глобализационен призив на Ван Ромпой, предишният председател на Европейския съюз, за отказ от националната идентичност, “Няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом”, е максимално антинационален.
Следователно, българинът, ако иска да живее в националната държава България, не е необходимо да се учи да живее по американски, по английски, по френски, по европейски, “цивилизовано”, политически коректно, джендър ориентирано и др.
Българинът трябва преди всичко да живее по български. И не само това - всички получили българско гражданство е необходимо да се научат живеят по български.
Оформя се такова едно “ретроградно” правило: “В България се живее по български”.
Ако не искаме да се постави под въпрос самото съществуване на България.
Пример за нас може да бъде Франция, където, поради днешните европейски бежански проблеми, е доста вероятно да се приеме следното и вече много популярно изискване за получаване на френско гражданство: Във Франция се живее по френски.
Монетарна неолиберална икономическа идеология
Неолибералната идеология се противопоставя най-безкомпромисно и на най-малкото съмнение в чудесата на свободния пазар за решаването на всякакви икономически проблеми на държавата и то без каквато и да е намеса от нейна страна.
Разбира се, подобна намеса в работата на глобалния пазар е още по-немислима. И двете партии на Големия глобалния играч зад океана имат за главна задача да направят света напълно безопасно място за банкови операции, което съвсем не изключва воденето на войни на чужда територия, в които войни националните държави участват с предимство.
Какво лице има демокрацията, човешко или не, може веднага да се определи по критерия “Човек за икономиката или икономика за човека”. За икономика, успехът на която еднозначно се определя само от печалбата, човекът е “гориво”: ако не ставаш - довиждане. За никакво човешко лице не може и дума да става. По същество - икономически фашизъм.
Остава икономика за човека, чийто широк спектър включва изискването да се поеме грижа за граждани, които, поради ограничени интелектуални или физиологически възможности, не могат да се справят сами с житейските си проблеми т.е. тези, които са непригодни за “гориво” за икономиката.
А това вече е задача на държавата и на т. нар. цивилизовано общество, което не изхвърля тези, които по една или друга причина не са намерили мястото си в него.
Изводът от такава една постановка е, че цивилизована държава не може да се изгражда като бизнес проект.
Най-важният фактор за добруването на народа е икономическият в следния смисъл: има един минимум на средствата за физиологично съществуване, под който човек не може да мисли за нищо друго. Мярка за този минимум е т. нар. екзистенц минимум или праг на бедността.
В една държава, която има минимални претенции да минава за нормална, не може да има пенсия и минимална заплата под тази линия.
Това е личностният икономически фактор, който служи за лакмусова хартийка за състоянието на държавната икономика като цяло и, съответно, за адекватността на нейното управление.
Икономиката на държавата е сложна система с много променливи и като такава, от най-елементарна научна гледна точка, се характеризира и описва с много параметри.
В царстващата в момента монетарна теория управлението на икономиката се свежда до един параметър, парите, което е научна безсмислица; съответно, изводите от тази теория нямат никакво отношение към реалните икономически проблеми.
В нея цялата икономика се свежда до една примитивна търговия, в която всичко може да се обменя за пари, няма кредит, приема се, че всеки икономически агент притежава абсолютно знание (включително относно всякакви технологически решения), числеността на населението се счита за константа, липсват изисквания за технически прогрес - изобщо нищо не се мени и цялата система се намира в едно равновесно състояние близко до клинична смърт.
Това е и доктрината на монетаристите за света, която, за компенсация, е идеологизирана до най-голяма степен, проповядвайки, че държавата не трябва да прави каквото и да е, че трябва да предаде управлението на икономиката в ръцете на най-богатите, които ще режисират всичко най-правилно в такъв един театър на абсурда, в който на всички ще е добре и всички природни ресурси ще се използват най-ефективно.
По същество монетарната икономическа теория не е никаква теория, а вид квазирелигия, в която мястото на бога се заема от парите и нейните жреци, монетаристите, използуват най-примитивен математически инструментариум, който й придава необходимия наукообразен вид.
Съответно, представата им за бъдещето е образът, предложен от Фукуяма в “Краят на историята” - установяване на пълно равновесие, в което всичко ще се управлява от световните пари (в първо приближение - долари) като индивидуалността на всяка държава ще се сведе до площадка за тяхното опериране.
Картината резонира директно с тази на теорията за края на света и второто пришествие, когато всеки ще получи, каквото е заслужил.
Няма съмнение, че най-заслужилите ще се окажат банкерите и монетарните жреци, което следва директно от тяхната еднопараметрична “теория”, чийто краен резултат е разгадан отдавна от простия народ, формулирал сентенцията “Пари при пари отиват”.
Резултатът от действията на неолибералните монетаристи е една най-радикална и непрекъсната поляризация на световното богатство.
Неправителствената организация “Оксфам” публикува данни за тази година според които 26-те най-богати милиардери притежават толкова пари, колкото 4-те милиарда най-бедни жители на земята.
През 2017 година за същото съотношение са били необходими 43-те най-богати милиардера.
Ето и друг един пример за действието на монетарния механизъм по координатата богат-беден.
Неолибералният подход за справяне с икономическата криза в Гърция предлагаше разпродажба на фалирали предприятия, за да се съберат пари за изплащане на държавния дълг.
В резултат на последвалите банкови операции Германия, като посредник, автоматично се оказа с печалба от около 10 милиарда евро, които беше решено да се върнат на Гърция.
Алтернативният план на тогавашния финансов министър Варуфакис предлагаше най-напред да се финансират предприятията, докато се възстановят и след това да се продадат за нормална цена, а не на безценица. Планът му не беше приет и той подаде оставка.
Съвсем очевидно е, че пропагандата на монетаризма не се различава по нищо съществено от пропагандата за предимствата на комунизма пред капитализма, което се приемаше за аксиома. Няма наука, съответно, не може да има никаква научна школа - само чиста пропаганда.
Резултатите от прилагането и в практиката най-добре могат да се илюстрират с периодичните финансово-икономически катастрофи през 1990-те години в Русия под ръководството на едни от най-примитивните монетаристи без икономическо образование, спазвайки най-ревностно всички мантри на Международния валутен фонд, Световната банка и нарежданията от Вашингтон. За повече подробности - академик Сергей Глазев.
Едно алтернативно управление на икономиката с контролно участие на държавата и с използване на пазарни принципи доведе до появата на нов световен икономически гигант, Китай, вече обявен за враг номер едно на САЩ.
Иронията на този резултат, на фона на провалните 1990-те години за икономиката на Русия под ръководството на нейните собствени новоизпечени монетаристи, се състои в това, че китайците днес използват стара програма, предназначена за икономическо развитие на СССР, разработена, предложена и радикално отхвърлена още по времето на Брежнев.
Тъй като прилагането й в Китай започна от икономическо ниво, катастрофално по-ниско от съветското по онова време, днес можем само да теоретизираме какво би било икономическото положение на Русия, ако бяха приели още тогава на въоръжение собствената си хибридна държавно-пазарна програма за икономическо развитие.
Демократичен тоталитаризъм и упадък на неолибералната политико-социална идеология
Според Александър Зиновиев епохата на студената война е била кулминационната точка в развитието на западната демокрация и на Запада като цяло - изключително благополучие, истински свободи, социален прогрес, огромни научни и технически открития, всичко това благодарение на борбата с комунистическия тоталитаризъм, борба възникнала по необходимост, поради самото му съществуване.
Този период е пряка илюстрация на тезата, че демокрацията се подразбира като плурализъм, който предполага наличието поне на две сили, повече или по-малко равни, сражаващи се, но и влияещи си. В епохата на студената война имаше световна демокрация и глобален плурализъм.
След разпадането на Съветския Съюз настана епохата на пост-комунизма, а демократическият капитализъм се замени от днешният финансово-олигархичен глобален капитализъм (пост-капитализъм) с нова пост-демократична идеология, която може да се нарече демократичен тоталитаризъм (или, ако предпочитате, тоталитарна демокрация).
Едната сила изчезна и с нея изчезна необходимостта от демокрацията поради формиралата се вече световна “еднопартийна” система. Демокрацията изигра своята ефективна роля по време на студената воина и трябваше да изчезне, защото се превърна в пречка за еволюцията на западния свят към свръхобщество и към световно господство т.е. стана пречка за Глобализацията.
Интелектуалният дисидентски елит от страните на Соцлагера изкопира детайлно победната Западна идеология без ни най-малко съмнение, че това е необходимото и достатъчно условие, за да заживеят “човешки”: достатъчно задоволени икономически, автоматично оставяйки се на магьосническата ръка на свободния пазар, с пълна интелектуална свобода при спазване на всякакви човешки права.
В исторически мащаб по скалата на времето, след разпадането на СССР, победилата западна идеология просто се събуди на другата сутрин без противник. Положението се оказа формално подобно и от политическа, и от икономическа, и от военна гледна точка.
Оттук започнаха и проблемите на западната неолиберална идеология. Без борба с противник, организиран и финансиран на държавно ниво, нейната задача се сведе само до запазване на т. нар. статукво, задача перманентна, една и съща както за всяка отделна капиталистическа държава, така и за всякакъв новоконструиран глобален конгломерат: контролиране и манипулиране на “опасната” класа.
“Опасната” класа може да се дефинира най-общо и чисто формално като долната половина на човечеството по скалата на сумарното богатство. Особено днес такъв натрупван и постоянно нарастващ социално-поляризационен “волтаж” не обещава нищо добро.
Оттук и необходимостта от засилен контрол и манипулиране, за да се избегнат нежелателни “гръмотевици и светкавици”, които само пречат на бизнеса и то в най-благоприятния случай за него.
Манипулирането се делегира на медиите, особено на т. нар. “световни” медии, които са под тотален двоен контрол - по линията на богатите собственици и по линията на финансовите свръхдържави.
Примери тука са Европейският Съюз, БиБиСи, Google, Facebook, Apple, световните информационни агенции, определящи кое е новина и кое не. Тази информационна машина се привежда в действие от избрана част от интелектуалния елит, за чиято подготовка и добруване не се скъпят никакви средства.
Този информационен елит завзема командни позиции в медиите, окомплектува т. нар. мозъчни тръстове (тинк-танк-ове), консултативни агенции от всякакъв род, свързани със социално-политически проблеми, както и следващия ешелон от академични позиции и ръководни места в безбройни и добре финансирани НПО-та.
Това е общата структура. Тя поема гладко установките “от горе”, които се преформулират разбираемо и еднозначно от идеологически технолози за всяко по-ниско ниво.
Крайният клиент е “опасната” класа, която получава съответната установка в предъвканата и лесно смилаема форма на комикс, работещ безотказно, без да оставя възможност за каквато и да е алтернативна интерпретация.
Пример за комикс: гост коментатор на Fox News сравнява Alexandria Ocasio-Cortez, новата звезда на Демократическата партия в САЩ, със Сталин, Хитлер и Мао поради нейната социално-политическа платформа, която включва 70% данък богатство и борба с глобалното затопляне. (https://www.rt.com/usa/449499-aoc-hitler-stalin-mao/).
За степента на успехите на такава една комикс идеология извън Америка може да свидетелства заключението на изследователската служба на САЩ от 4 януари 2019 година за отчайващите резултати от “прокарване на демокрацията” в Русия. Заедно с реализацията, че “еталонният” образ на Съединените щати вече не служи като пример за подражание. (https://russian.rt.com/world/article/594746-ssha-podderzhka-demokratii-rossiya).
Победата на Тръмп в президентските избори показа на демократите, които напълно владеят медиите в САЩ, че е абсолютно необходимо да се контролират и “електронните” социални мрежи, които разпространяват неудобни факти и алтернативни мнения съвсем свободно и напълно безотговорно.
Спешно бе пусната установка за тотален натиск чрез кампании за борба с т. нар. фалшиви новини (т.е. неудобни факти и тяхната неправилна интерпретация) и за изкореняване на езика на омразата (т.е. всякакви неправоверни мнения и неудобни въпроси от неолиберална гледна точка).
Лепването на етикети русофил, хейтър, хомофоб, националист, нацист, расист, популист е типичен полемичен похват който внушава на читателя и зрителя, че няма нужда от никакво обосноваване при такова едно охарактеризиране на опонента (противника), тъй като става дума за тривиално-очевидни истини, които се знаят “от всички” и за което има богата и пребогата информация в Интернет.
Всъщност става дума за неолиберален политически пърформанс, в който най-важни са интонацията и позата на обидено достойнство, предизвикани от “безпочвената” позиция на всеки опонент.
Ако позата не сработи се включва “заглушителната станция” - някоя дума на “противника” се използва за тригер на паралелен неспирен монолог на повишени децибели, който не дава възможност на зрителя (слушателя) да следи дискусията. Примери има на всяка крачка, като най-живописни са, разбира се, телевизионни дебати в стил “кръчмарски бой”.
Новини за институционно и масово “запушване на устата” на този фронт се появяват едва ли не ежедневно. Най-тривиалните са закриване на Фейсбук страници. Друго последно изобретение е платформата NewsGuard, за трицветно белязване на степента на достоверност на новини и мнения, разбира се, от “безпристрастни” позиции, и за системно попълване на черния списък с неблагонадеждните.
Готви се интегрирането на тази програма с платформите на Facebook и Twitter. Периодично нападаните от президент Тръмп медии New York Times и CNN за разпространяване на фалшиви новини получават, разбира се, зелено етикетче за абсолютна достоверност.
Основатели на NewsGuard са изтъкнати неоконсерватори, а сред консултантите и съветниците му са бивши най-висши служители от ЦРУ и Homeland Security. (https://www.rt.com/usa/448555-newsguard-app-fake-news/).
Паниката пък поради небивалия успех на една единствена алтернативна и вече глобална информационна агенция, “Россия сегодня” (RT, “Russia Today”), се разгаря до истерично кресчено главно поради очевидно неразрешимо противоречие: необходимостта да бъде тотално забранена от една страна и необходимостта да се спазва поне формално неолибералната мантра за свободата на словото и информацията.
Като изход от това много неприятно положение е прокламирането, че срещу нас се е изправил един много опасен и потентен враг, Русия, толкова опасен, че, съгласете се, налагащите се компромиси с някои демократични принципи са едно абсолютно необходимо зло - националната сигурност преди всичко.
Още, в такава една крайно враждебна атмосфера е просто смешно да се изискват каквито и да са допълнителни факти и доказателства за очевидното, че срещу западните ценности, тези на “цялото прогресивното човечество”, се води безпринципна и перфидна идеологическа война на живот и смърт, в която и най-малката крачка назад е еквивалентна на черно предателство. Най-живописен пример тука е САЩ със ежечастното световно шоу “Тръмп - руски агент”.
Методът е убийствено примитивен и е изненадващо до каква степен догматизмът на неолибералната идеология е огледален образ на догматизма на съветската - никакво усилие да се анализира противника и творчески да му се противодейства.
Първосигнална автоматика, която произвежда не диалог, а паралелни монолози. Така се води битката за това какво точно трябва да знае “опасната класа” като последна и неоспорима истина. Другата и не по-маловажна задача е да се блокира каквото и да е нейно потенциално действие като организирано цяло.
Враждуващи малцинства - ключ за разбиване на неолибералната опозиция
Идеята е проста: единното цяло трябва да се разцепи на враждуващи части, колкото повече - толкова по-добре. По дизайн, разделена страна се управлява по-лесно.
Секретният ключ е несправедливостта. В семейството, ако показваш предпочитание към едното дете за сметка на другото, децата може и да не те намразят, но пък започват да се мразят едно друго. Този ефект важи и за гражданите на държавата.
Асимптотичният случай на разделеност е така нареченият “атомизиран” електорат -съвкупност от индивиди всеки със своя “платформа”, неспособен на каквито и да са организирани действия.
За най-голяма радост на тези “горе” това се оказа не теоретичен идеал, а реализуемо състояние благодарение на електрониката - смартфони и подобни “гаджетс”.
Малки общности от “атомизирани” могат да се видят във всяко младежко кафене или клуб. Знам и за случаи, например в Добрич, в които семейни двойки се канят на вечеря като всеки се разполага на масата с компютъра си. И без разговори. Контактът е с имейли.
За разбиването на “опасната класа” на враждуващи групи се използват специалните проблеми, нужди и желания на всевъзможни малцинства, оформени по различни признаци.
По принцип те нямат право да налагат желанията и възгледите си на другите особено с организирани войнствени кампании, за сметка на всички останали, които, пак по принцип, имат абсолютното право да имат друго мнение.
В много случаи, по най-различни причини, предимно политически, проблемите и борбите на избрани малцинства се отразяват с голямо предимство и постоянство в медиите, което води до глобален натиск върху противници и незаинтересувани с много неприятни за тях последствия.
Стандартното обвинение срещу всеки, опитал се да изрази алтернативно на неолибералното мнение по отношение на малцинство избрано за защита, е че е ксенофоб.
Всяко противно на неолибералното мнение по политически проблеми се обявява за “руска пропаганда”. Всеки с различно мнение или задал въпрос, на който защитаваното малцинство не може да отговори, се квалифицира като “хейтър”, служещ си с езика на омразата.
Организирани медийни атаки от описаната по-горе “военизирана” информационна структура са много ефективни, особено когато са многократно и брутално усилени от всякакви Интернет групи и анонимни блогъри, формирайки с феноменална скорост “електронни линчуващи тълпи” (Еlectronic lynch mobs).
Проблемът е особено сериозен в САЩ, засягащ всякакви малцинства на джендърна, сексуална, религиозна, расова, етническа основа, с яростно противопоставяне в печата, телевизии, социалните медии, филми, спорт, колежи и университети.
Балканизацията на обществото е новата американска норма. Важно е какво ни разделя, а не какво ни обединява. И разликите се трансформират в яростна омраза на “жертвата” спрямо “насилника” или дори “хищника”. На дневен ред стои въпроса дали Америка не е на прага на нова гражданска война. (Victor Davis Hanson, Are we on the verge of civil war?; Chicago Tribune January 26, 2019).
Надига се нова вълна на политически и културен неофеминизъм с изискването “момчетата не трябва да бъдат момчета” като боен вик срещу патриархалната привилегия и мъжката агресивност. Иронията е в това, обаче, че тези нео-феминистки искат “момичетата да бъдат като момчетата”.
Съвсем наскоро Американската асоциация на психолозите издаде Ръководство (https://www.apa.org/monitor/2019/01/ce-corner.aspx) как да се третират мъжете и момчетата, твърдейки, че традиционната мъжественост - стоицизъм, конкурентност, доминиране и агресия - като цяло е нещо вредно, слагайки равенство между традиционната мъжественост и “токсичната” мъжественост, без да спомене даже веднъж думата “тестостерон”, демонстрирайки зашеметяващо биологично невежество.
Наказателни кампании, финансирани главно по линиите на множество НПО-та с ярко изразен “племенен” характер, пораждат широк спектър от проблеми за всички инакомислещи, сред които ще отбележим само тоталния лингвистичния терор (за политкоректен език) и чисто социално-икономически последствия (уволнения; избягване да се назначават на работа жени поради проблеми създавани от движението #MeToo, засега само в САЩ).
В по-общ план, според Тъкър Карлсън (Tucker Carlson, Fox News), е свършено със свободата на словото като се насажда убийствен за душата конформизъм.
“Насилвате се да повтаряте една и съща убийствена баналност - в противен случай не ви очаква нищо добро. Оформена е единна ос от неолиберална корпоративна власт, от академични среди, медии и правосъдие с цел да се ограничи вашето право да говорите свободно т.е. да мислите самостоятелно. Като контролират вашите думи, те контролират вашия разум. Беше време, когато те отричаха, че това е била тяхната цел. Те даже вече не претендират за това. Те вече са се озъбили и ръмжат: “Или влизай в строя, или ще си пострадаш!”
Накратко, контролирането на думите и разума се води главно по две линии. Едната е насочена към тези, които нямат интелектуалните възможности и даже намерение да се противопоставят на неолибералната идеология, задоволявайки се напълно с предлаганата им комикс пропаганда.
Другата линия е тази на неприкрита и директна заплаха за саморазправа (”Или влизай в строя, или ще си пострадаш!”) и е насочена срещу тази част на активната инакомислеща интелигенция, за която не е никакъв интелектуален проблем да се саморазправи с властващата в момента примитивна идеология.
Междинният среден слой не участва в играта поради инертност и донякъде поради възможности и може да се пренебрегне в схемата на информационния контрол.
Сриването на качеството на неолибералната идеология може да се види и на фундаментално ниво: по стила на работа на международни хуманитарни конференции организирани от Запада, по настъплението и срещу естествените науки и по масовото разочарование от нея, например в Русия.
Знае се, че в кризисни ситуации, да кажем от рода на тази с мигрантите в Европа, трябва да се търси помощ от науката.
Новата тенденция на международни симпозиуми и конференции по хуманитарни и социални науки е за замазване и избягване на проблемите, туширане на всякакви научни конфронтации; всякакви неудобни термини се квалифицират като недобре дефинирани и се изключват от дискусиите (нация, история, култура); полагат се неимоверни усилия нищо да не се каже, ако не е проверено за неолиберална лоялност, никакви обобщения, никакви особени мнения; всякакви оценъчни съждения се считат за погрешни.
На някои конференции има официални “дискутанти”, които обясняват на слушателите, непосредствено след всяка лекция, какво е искал да каже поредният докладчик, оглаждайки всякакви “неравности”, които биха предизвикали остри дискусии.
Целият този наукообразен цирк на царстващата политкоректност показва до какво долнопробно ниво може да се свлече неолибералната идеология в страха си от професионални опоненти. (http://andreyfursov.ru/ Когда наступит последний день Европы?).
Напоследък се появи информация за ново настъпление срещу генетиката поради опит за нарушаване на неолиберални принципи.
Позицията на Джеймс Уотсън, нобелов лауреат и един от откривателите на структурата на ДНК, че има генетични причини за разликата в интелекта на хора от различни раси, стана причина за лишаването му от почетни титли при Cold Spring Harbor Laboratory.
Формалната причина е, че неговите възгледи не отразявали възгледите на персонала, попечителите, преподавателите и студентите в лабораторията. Правоверната гледна точка не допуска никаква друга и тя е, че няма генетични разлики между расите, има само разлика в социалното развитие. Чиста проба нов неолиберален Лисенковизъм! Да се надяваме, че Джеймс Уотсън няма да раздели съдбата на Николай Вавилов.
Друга подобна новина е, че списанието The Mathematical Inteligencer отказва публикуването на статия от математиците Теодор Хил и Сергей Табачников, които доказват известната хипотеза на Дарвин за по-голямото разнообразие сред мъжете в сравнение на това при жените.
Причина става реакцията срещу публикувания препринт (предварителна версия на статията) от страна на асоциацията “Жените в математиката”, че статията разпространявала “псевдонаучни и хипотетични сексистки идеи”.
Асоциацията успява да убеди и редакцията на друго списание, New York Journal of Mathematics, да се откаже от желанието си да публикува същата статия, анулирайки отправената покана към авторите. От своя страна, Националният научен фонд, проявил небрежност и финансирал това математическо изследване, е настоял да не се споменава неговото име в публикацията.
В същото време никакви възражения не се повдигат срещу статия в списанието Current Biology, в която се твърди, че по-голямата способност на мъжете да се ориентират в пространството се дължи на това, че жените са били потискани, а не се обяснява със спецификата на социалното развитие (използвана срещу генетика Уотсън) т.е. че мъжете са принудени да се приспособяват към средата си.
Накрая едно сравнение, от вида теория-експеримент, на неолибералната идеология с последствията от едно нейно най-мащабно прилагане. След 1989 Русия направи сериозен опит да се интегрира със Запада на негови условия, който опит се провали с трясък по най-различни причини, най-важната от които беше реализацията, че по същество на Русия се налагаше да се откаже от своя суверенитет и от националните си интереси, ако следва точно препоръките на западните консултанти за преклонение пред могъществото на долара, либерализма, глобализацията, конкуренцията, свободния пазар.
В резултат, през 1990-те години на олтара на пазарните богове бяха пожертвани природни ресурси, промишлени предприятия, изследователски институти, фундаментални научни постижения и уникални технологични разработки.
Светът бе удивен от невиждана по мащаб приватизация, в рамките на която стотици хиляди големи и малки предприятия бяха разпродадени за копейки, окрадени и накрая ликвидирани.
По същество беше унищожена втората икономика в света. Да не говорим за милионите граждани, изхвърлени от естествената си социална среда и завършили живота си неочаквано трагично.
В началото на този период практически цялата руска интелигенция имаше огромни надежди, че Западът ще помогне и ще напътства Русия да тръгне по демократичен път и към национален просперитет.
Реалността накара и най-прозападно настроените руски интелектуалци да прогледнат и да ревизират фундаментално мнението си. Заключението? Никаква теория или идеология не може да издържи такова едно трагично разминаване с реалността.
Вътрешна политика на националната държава
Спираме се на вътрешната политика, защото външната може да се характеризира само с едно изречение - тя би трябвало да се определя изцяло от интересите на националната държава за нейното благополучно съществуване.
За всяка уважаваща себе си държава най-ценното е човекът. С прискърбие сме принудени да заключим, че държавата ни не се уважава. Причината може да бъде престъпно правителство, но и тривиалният случай на политическа импотентност може с успех да свърши същата работа.
Обяснението? Политиците са като наемни войници - те не разбират проблемите на обикновените хора. Нещо повече - те даже не и се опитват да ги разберат, тъй като най-главното за тях е борбата за власт.
За електората е предназначено квинтесенциалното политическо шоу, отразявано ежедневно от медиите - бурна държавна дейност без задължителен практически резултат.
Най-важните качества за професионална пригодност за управляване на една национална държава са следните, подредени по важност: патриотизъм, професионализъм, порядъчност. Има хора на точно Тази Земя, които живеят с нейните тревоги, грижи и надежди.
Има и хора на света - за тяхното душевно равновесие са напълно достатъчни общочовешките ценности. Та ето какво е важно. Важното е страната да се управлява не от хората на света, а от хората на Тази Земя, защото те ще се съобразяват най-напред със своя народ и после с мнението на чуждестранни политици, консултанти и критици.
Няма какво да замазваме, всеки който мисли, че здравословното състояние на една нация се определя единствено от нейния Брутен Национален Продукт би трябвало да се бъде освидетелстван като политически кретен.
На такъв тип индивиди изглежда е невъзможно да им бъде втълпено, че пазарният капитализъм не е религия, а инструмент. Най-обикновен инструмент, например като гаечния ключ. Трябва наистина да бъдеш специално интелектуално надарен, за да боготвориш нещо от рода на гаечен ключ.
Държавата е създадена от хората за благото на хората, които съвсем не живеят, за да служат на пазарите. Още, тя е създадена да отговаря и за някои по-абстрактни неща като национално достойнство, независимост, проект за бъдещето, да работи за дълбоко човешки отношения с други нации.
Това са нещата, които бихме искали и за нашите деца. Накратко и на популярен език: целта се нарича Елементарно Човешко Щастие. Прекалено ефимерна за днешните неолиберални политици.
Причината за вярата в чудесата на глобалния свободен пазар (като оставим настрана въпроса, че такъв не само няма, но не е и имало) се крие в наукообразната лъжа, че икономиката може да се разграничи безпроблемно от всичко друго.
Например, от семейството, културата, вярата, които са обявени за дълбоко лични проблеми и, съответно, за лична отговорност. Преведено: ние се занимаваме професионално с икономиката, а оттам нататък ти се оправяй сам. Не се интересуваме как живееш, но при едно условие - плащай си сметките, иначе пазарът не може да работи нормално.
Семейството, независимо че е обявено за чисто личен проблем, е материалната клетка на обществото. Не може да има здраво общество, съставено от неблагополучни семейства, както не може да има здрав организъм, съставен от болни клетки.
Любовта към родината се заражда от любовта към родителите, а от уважението към по-възрастните - уважението към властта.
Възпитанието на младото поколение започва от семейството и иска твърда нравствена цензура от страна на държавата особено в днешната епоха на “големите порнографски открития” и секс-трансформации по желание. Пазарът също може да бъде привлечен за тази кауза.
Например, солидни икономически мерки могат да предотвратят забраните. За нравствено здрави деца това си струва и трябва да се опита.
Иначе като пораснат ще пишат “Родина” с малка буква и “пържола” с главна. Защото семейството е не само материална клетка на обществото, тя е и негова духовна клетка.
Като пример за сериозността на този проблем може да послужи САЩ в момента. Лозунгът на Доналд Тръмп “America first!” e вече преформулиран конструктивно по следния начин: “Ако искаш да поставиш Америка на първо място, трябва да поставиш на първо място американското семейство.”
За корупцията. При сегашната корупция, призната и признавана от всички, каквато и власт да има, синя, червена, жълта, пъстра, резултатът ще е един и същ, точно като този в момента. Причината за благоденстващата корупция у нас - правосъдието. Работата му е “дълбока тайна, покрита с мрак”.
Поради тази причина в страната доминират финансово-политически отношения вместо финансово-производствени. А финансите идват главно по две линии: от данъци и от Европейския съюз. Задача от проста по-проста поради свеждането на финансово-икономическите проблеми до чисто финансови. И всичко върви гладко и праволинейно. В резултат “демокрация” става дума от ненормативната лексика.
За проблема с циганите (ромите). На тях се гледа преди всичко като на електорат и оттам и липсата на политическа воля за промени в тяхното социално-икономическо положение.
По аналогия със САЩ - ако броят на бедните американци започне да намалява чувствително, ще се окаже, че демократите ще загубят значителна част от избирателите си.
Тоталното пренебрегване, обаче, на образованието на ромските деца ще доведе много скоро до кризисна ситуация, в която ромският електорат ще трябва да “седи”, а останалият половин електорат да го пази.
Образованието на ромските деца е проблем поколенчески т.е. иска доста време за решаването му. Крайно време е правосъдието да започне безкомпромисно да си гледа работата.
Стана ясно още, че полицията няма хора за охрана на селата и при това положение изглежда, че никак няма да е лошо, ако армията започне да провежда там доста от необходимите полеви занятия за поддържане на бойната си кондиция. В този конкретен случай “на живо” и по отдельонно.
За националната идея. Няма и не може да има национална идея, родена с цел дадена власт да оправдава своето съществуване. Няма и не може да има единна духовност за всички. Например, държавно православие ще накърнява правата на “друговерците”.
Изобщо, колкото по-далеч от властта стои църквата, толкова по-свята ще бъде. Същото се отнася и до дистанцирането на църквата от властващите в науката - поне като частен случай, да не говорим по принцип.
Спокойно може да се мине и без водосвет в БАН, например. Бог преди всичко трябва да бъде в душата, а това дали го има там и дали ще го има там някога, е наистина съвсем личен проблем.
Има неща, които не могат да се постигнат с разум, например, интуиция, любов, доброта - централно поле за действие и на църквата, и на културата, и на образованието.
Властта не трябва да измисля за народа национална идея. Властта просто е длъжна да обича народа. Да спре да го лъже. Да му даде възможност да бъде нравствено и физически здрав, материално и духовно богат. Да му даде да почувства своята общност проверена от дела и векове.
Задачата на държавата не е да възражда духовността. Нейната задача е да не й пречи да се развива. Както армията, така и културата са еднакво важни за защитата на отечеството. Армията - от външни врагове. Културата - за защита на неговата “духовна ос”, достойнството на нацията.
За него не са много никакви усилия и никакви пари от страна на държавата. Усилия и пари, обаче, само и единствено от нея!
Има ли национално достойнство, всичко може да се възстанови. И то, ако се наложи - многократно.
