СМЪРТТА НА ЕРМАК
превод: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА ЕРМАК
Ревеше буря, дъжд шумя,
сред мрака мълнии летяха,
в безспирен порив гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха…
Към славата със страст Ермак
в страна сурова и блатиста
до дивия Иртиш на бряг
седи, обзет от буйни мисли.
Другарите, делили с брат
победи, гръмогласна слава,
в разхвърляните шатри спят
до неприветлива дъбрава.
„О, спете, спете - мисли той, -
другари, в бурята ревяща,
очаква ви съдбовен бой
към слава или смърт зовящ ви!
Наспете се, добрият сън
вън храбреците ще закриля,
в мечтите към победен звън
бойците ще са с двойни сили.
Тоз, който е болял беди,
добивайки в забои злато,
живота си не ще щади
в борбата за Русия свята!
Със своя кръв и с вража кръв
са предни буйни грешки мити
и за победната ви стръв
отечеството ви почита.
Не се страхуваме от смърт;
извършихме велико дело:
Сибир щом днес е царска твърд,
ний ненапразно сме живели!”
Ала съдба коварна бди -
приседна до героя редом -
тя жертвата си отреди
и с любопитство я погледна.
Ревеше буря, дъжд шумя,
сред мрака мълнии летяха,
в безспирен порив гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха.
Иртиш кипеше, в стръмен бряг
се блъскаха вълни юнашки
и с грохот прашният им зрак
ломеше лодките казашки.
В прегръдка на спокоен сън
Ермак и храбри войни спяха,
но бурята и враг Кучум
за гибелта им план крояха!
От битка плаши се Кучум,
затуй като крадец коварен
промъкна се по таен друм,
последван от тълпа татари.
Засвятка вражеският меч,
окървави се долината,
дружина смела в дива сеч,
без да извади меч, бе смлята…
След сън видя Ермак беди
и, в гибелна съдба обречен,
се хвърли в буйните води
към лодка, от брега далече!
Иртиш вълнува се, кипи -
Ермак напрегна всички сили
и мощните си длани впи
във валове пенливи сиви…
Към лодката… Почти успя,
но бе безмилостна съдбата -
водата страшно закипя
и го погълна с шум реката.
Бе ризницата свръхтовар
и в битката с вълни разломни
доспехите - от царя дар -
за гибелта му са виновни.
Бе буря… Изведнъж луна
над врящия Иртиш погледна
и труп, изхвърлен от вълна,
засвети в здрача с броня медна.
Под облаците дъжд шумя
и още мълнии летяха,
и още дълго гръм гърмя
и в дебри ветрове вилняха.
1821
——————
* През XVI в. са наричали Сибирско царство неголямо татарско владение със столица Искер, разположена на р. Иртиш. Сибирските татари начело с цар Кучум непрекъснато са нападали и ограбвали руските територии. През 1579 г. няколкостотин казаци, предвождани от Ермак, стигат до бреговете на р. Кама и повеждат война с татарите. През 1582 г. казаците разбиват татарите, превземат Искер и прогонват Кучум. През 1584 г. сваленият Кучум неочаквано напада казаците, които са принудени да отстъпят. Търсейки път за спасение, Ермак се хвърля в р. Иртиш и загива във вълните.
* Скоро след написването му стихотворението на Рилеев се превръща в популярна народна песен.
——————————
СМЕРТЬ ЕРМАКА
Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали…
Ко славе страстию дыша,
В стране суровой и угрюмой,
На диком бреге Иртыша
Сидел Ермак, объятый думой.
Товарищи его трудов,
Побед и громозвучной славы,
Среди раскинутых шатров
Беспечно спали близ дубравы.
„О, спите, спите, - мнил герой, -
Друзья, под бурею ревущей;
С рассветом глас раздастся мой,
На славу иль на смерть зовущий!
Вам нужен отдых, сладкий сон
И в бурю храбрых успокоит;
В мечтах напомнит славу он
И силы ратников удвоит.
Кто жизни не щадил своей
В разбоях, злато добывая,
Тот думать будет ли о ней,
За Русь святую погибая?
Своей и вражьей кровью смыв
Все преступленья буйной жизни
И за победы заслужив
Благословения отчизны, -
Нам смерть не может быть страшна;
Свое мы дело совершили:
Сибирь царю покорена,
И мы - не праздно в мире жили!”
Но роковой его удел
Уже сидел с героем рядом
И с сожалением глядел
На жертву любопытным взглядом.
Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали.
Иртыш кипел в крутых брегах,
Вздымалися седые волны,
И рассыпались с ревом в прах,
Бия о брег, козачьи челны.
С вождем покой в объятьях сна
Дружина храбрая вкушала;
С Кучумом буря лишь одна
На их погибель не дремала!
Страшась вступить с героем в бой,
Кучум к шатрам, как тать презренный,
Прокрался тайною тропой,
Татар толпами окруженный.
Мечи сверкнули в их руках -
И окровавилась долина,
И пала грозная в боях,
Не обнажив мечей, дружина…
Ермак воспрянул ото сна
И, гибель зря, стремится в волны,
Душа отвагою полна,
Но далеко от брега челны!
Иртыш волнуется сильней -
Ермак все силы напрягает
И мощною рукой своей
Валы седые рассекает…
Плывет… уж близко челнока -
Но сила року уступила,
И, закипев страшней, река
Героя с шумом поглотила.
Лишивши сил богатыря
Бороться с ярою волною,
Тяжелый панцирь - дар царя
Стал гибели его виною.
Ревела буря… вдруг луной
Иртыш кипящий серебрился,
И труп, извергнутый волной,
В броне медяной озарился.
Носились тучи, дождь шумел,
И молнии еще сверкали,
И гром вдали еще гремел,
И ветры в дебрях бушевали.
1821 г.
