ИЗРЕЧЕНИЯ IX
Най-лесно се лъже истината, защото тя не се пази.
Лидерът: той е голям, защото ние сме малки.
Критикът хапе този, който го храни.
Ако победиш себе си и спреш да побеждаваш, ще загубиш.
Запомни: ще бъдеш победител винаги и във всичко, ако твой съюзник е миналото.
Най-гъстата трева расте в стъпка, оставена от ботуш.
Девизът на всеки селянин: земя и ръце.
Не е беден този, който има хляб и свобода.
Майстор - това е прозвище, дадено даром от бога.
Най-големите събития в живота на народа - раждане, любов, смърт.
Открай време най-достойните граждани на тази страна са селяните.
Уважавай местността, която има име; помни това, което е станало там.
Не загива този, за който е написана песен.
Тълпата върви след човека, а не след факела в десницата му.
Странна риба - храни се само със… стръв.
Всичко започва от земята и свършва там.
Обикновено вика не удареният, а този, който се прави на ударен.
Пътят - ето коренът на всичко в този свят.
С въглен можеш да очерниш някого, можеш и да го нарисуваш.
Живот без любов е като буря без дъжд.
Явление: джобовете - пълни, човекът - празен.
Планината се вижда по-добре от пропастта, отколкото от най-високия й връх.
Предпочитай грозната истина пред красивата лъжа.
Излишното самочувствие говори за липса на самочувствие.
Бой се не от опитния, а от неопитния враг - той е непредвидим.
И мъртвитe грешат, ако не ни поправят с примера, който са ни дали.
Във всеки недостатък има красота.
Приликите отдалечават - приближават различията.
Не можеш да се отдалечиш от миналото, защото то е в теб.
Не си голям, докато не са те признали и малките.
Глупакът се познава лесно, по-сложно е положението с образования глупак.
Стомната не се чупи от жадния, а от този, който му носи водата.
Какъв умник: учи мравката да пее, а щурецът - да работи!…
Защо съм прегърбен? Защото ми тежат крилете, с които ме е дарило небето в мен.
Разбери мъртвите, докато си жив. После няма да имаш време да разбереш дори себе си.
Обикновено не спазва забраната този, който я налага.
Какъв ужас: човекът вече не опитомява, а очовечава.
Аз ще спра - а часовникът ми ще живее още няколко часа…
Сатирикът е човек, който се смее, а очите му са тъжни.
Мразя го, защото изпокраде всичките ми недостатъци - какво ще правя без тях?…
Не смущавайте самотника: оставете го да търси бога в себе си.
Малкото се самозадоволява; бори се нищото, иска да стане нещо.
Голяма маймуна! Трудеше се с такова увлечение, че не забеляза кога стана човек.
Всяка сила е разрушителна. И се обръща срещу този, който я притежава.
Да мразиш не означава да мразиш и прекрасното у мразения от теб.
Нас ни побъркаха, защото не сме достатъчно луди.
Завоите на пътя ни ограбват и обдаряват едновременно.
Коренът на думата „проверка” не е ли „вяра”?…
Пътуваш ли, значи очакваш срещата повече от този, който те чака.
Сатирик - човек, който мрази, обичайки; хуморист - човек, който обича, мразейки.
Развратникът е егоист и страхопъзльо по дефиниция.
Непрекъснато хранеше добри чувства - и те нямаха друг избор, оядоха се.
Вече съм убеден, че птицата не пее ей така, а възпява света в себе си.
Старият поет вижда цъфналата стара череша на двора и прошепва: - И аз цъфтя, господи!
Малко е, че достигна себе си. Сега трябва да продължиш, за да се довършиш, ако можеш.
В повечето случаи хората лъжат, за да прикрият своя предишна лъжа.
Сравнителната степен е по-несигурна от превъзходната.
В царството на едноръките не ръкопляскат, а си бият шамари.
Белегът е по-коварен от раната.
Камъкът, хвърлен по птица убива песента.
Нощта е времето на крадците; тогава можеш да откраднеш дори целувка.
Този, който умее да се защитава, не напада пръв.
Падат властници и лидери - чиновниците са вечни.
Обявяват стиха му за дълбок, а той е просто мътен.
Истината е горчива като всяко лекарство.
Да бъдеш самотник в изкуството е позиция жестока, но достойна.
Литературата не трябва да прави изводи - това е право на читателите.
Спънеш ли се по гладкото, ще паднеш - няма за какво да се хванеш.
Парите са лъжа, с която често се купува истина.
Отричат ли категорично един автор, той не е толкова лош: хвалят ли настойчиво друг, той не е толкова добър.
Думата е постъпка, която се поправя трудно.
И смехът се плаща. Понякога в натура. Най-добре знаят това сатириците.
Не е задължително съвършеното да е завършено. Но все пак…
Красива истина няма - тя е създадена, за да се бори.
Видях и това: очите се смеят, лицето плаче.
Всяко произведение на изкуството е протест срещу несъвършенството на Твореца.
Човекът е най-нищожен, когато е сред природата, а се любува на себе си.
Всеки паметник трябва да бъде достъпен и едновременно с това да смазва.
Аз все още се страхувам от думата - значи все още нищо не е загубено.
Много често бърка пътя този, който гледа само напред.
Когато ни гледа художник, той вижда у нас това, което не ни достига - и го рисува.
Ако си изкачил връх и си го възседнал - това е добре. Но ако те възседне върхът, тежко ти.
Ако семейството на поета е щастливо, той просто не е поет.
Той носеше в пазвата си не камък, а скала. И дори физически приличаше на Сизиф.
Целта, разбрала с какви средства искат да я постигнат, веднага вдига цената си.
Произвеждаше толкова много брак, че започнаха да му плащат, за да не работи.
Сянката ми е по-невинна от мен - неин родител съм аз.
Шуми празният житен клас - пълният няма време за това.
Когато лопатата е колкото лъжица, лъжицата е колкото лопата.
Приятелю, ако не беше ме прегърнал, нямаше да усетя камъка в пазвата ти!
ХХ век. Оказа се, че чиновникът, явил се на дуела си, пише стихове.
Който има ръце, няма език; който има език, няма ръце.
Сърцето на смелия е невръстно.
Победата с дума извисява и победителя, и победения.
Глупостта е като любовта - трудно остава скрита.
Най-яката крепост е построената от думи.
Щом има врата, някой иска да скрие нещо от другите.
И свинята обича дъжда - заради локвата пред кочината си.
Храбрият има храбри врагове.
Толкова много хвалят този поет - да не би да е умрял?
Празните ги бият - виж тъпана.
Желанието има големи, кръгли и влажни очи.
Слепият вижда и с тила си.
Ако устата е крепост, нейни защитници са зъбите, а неин предател - езикът.
Птицата се лови с птица, рибата - с риба, човекът - с…
Небето е на всички, но не всеки цени това, което има.
Мъжът остарява, очите му - не.
Не бива златният човек да мисли, че всички хора са златни.
Водата, която не тече, е опасна.
Не смъртта ни примамва, а ние - нея. С безсилието си.
Човекът, който лъже себе си, също е лъжец.
Ако се родиш бряг, ще умреш от жажда.
Феномен: съвестта му е будна, само когато той спи.
Този, който крачи, е път; кръстопът е спрелият.
В думата „няма” има повече съдържание, отколкото в думата „има”.
Всичко за корема - цял един живот за него!
Победиш ли някого, спечелил си само един заклет враг.
2008 г. Трябва да лъжем и да крадем, за да можем да живеем.
Задачата на 1 ноември е да събуди народните будители.
Лицето на мъдрия е красиво - сякаш е увенчано с ореол.
Тиква или кратуна - все глава.
Заобичаш ли сянката си, ще намразиш себе си.
Толкова често си налягаше парцалите, че се сдоби с тик - непрекъснато мига на парцали.
Пъстрото е бездарно или глупаво; талантът се крие под сива, невзрачна външност.
В клетка може да се затвори птица, не и песен.
Закъснялото стихотворение има съдбата на закъснялото признание.
Да си радостен сред тъжни - това вече е повод за тъга.
Всеки път започва от сърцето и завършва в него.
Самолюбивият мрази всички немуподобни.
Огорчиха го - имаше толкова много лица, а го нарекоха двуличник. Само.
Странна риба! - кълве само на… червея на съмнението.
Този връх е опасен - построен е на пясъчна основа.
Често премълчаната дума е най-важната.
Стихотворението е гениално, докато пулсира в душата на поета.
Страх ме е - след моята сянка върви сянката на врага ми.
Стихотворението е добро, ако е като дървото, тревата, цветето, житния клас - ако продължава.
Не артистът играе ролята, а ролята играе артиста.
Понякога поетите пишат глупости, но го правят изящно.
Жената е власт, гримирана с покорство.
Най-силно бди продължително залъгваната съвест.
Да обичаш, означава да откриваш себе си чрез другия.
Хубавото стихотворение е любов между истина и красота.
Всеки живот е борба между доброто и злото; ако доброто надделее, той е нещастен.
Нямам никакви илюзии - и по моята трева ще мине я крава, я овца.
Дори да рисува натюрморти, художникът рисува себе си.
На 63 съм, а нямам никаква представа дали живея - и защо живея.
Всяка жена намира най-подходящата маска за себе си, дори когато е гола.
Истински щастлив е този, който не знае какво е щастие.
Предпочитам не чистата, а омърсената вече, но горда, презрително усмихната истина; тя се е борила не само за себе си.
Раздаваше се, защото не притежаваше нищо друго, освен себе си.
Сатирата е жанр, който няма чувство за хумор.
Авторът на текст, в който се чете между редовете, често попада зад решетките.
Хуманистът е човек, който убива ближния си с поглед.
Понякога за да постигнеш дадена цел, трябва да я улучиш.
Защо жените обичат глупавите мъже? Защото празна глава можеш да напълниш, с каквото си поискаш.
Любов между метеоролози: отношенията им са топли през зимата, а през лятото охладняват.
Един вятър изклати всички ни - на промяната.
Една дама: в ангелското тяло - сърце на дявол.
Обявиха творчеството му за космическо, защото… на нищо не приличаше.
Не му тежеше отговорът, тежеше му въпросът.
Човекът е безценен до мига, в който узнае истинската си цена.
Преди да влезеш в душата ми, поне събуй обувките си - кални са.
Най-безвкусен е разрешеният плод. Много важно, че бил здрав и красив!
Той обичаше една жена, а второто му аз - друга.
Не е глупак глупакът, който започва да се съмнява в себе си.
Прегърбил се е, защото стърчеше с една глава над другите.
В театъра може да се види какво мисли режисьорът за автора на пиесата.
И най-простата истина е била някога сложна за разбиране.
Философът е човек, който без много да мисли, мисли за мисленето на мислещите.
Единственият бизнес, който процъфтява у нас - производство но просешки тояги.
Прегърбил се е, защото носи глава на раменете си.
Златната среда израства в подходяща семейна среда.
И диригентите, и политиците си служат с палки, но диригентите - значително по-нежно.
Най-малко познаваме хората, които обичаме.
Изчакаха го да излезе от кожата си, за да го обявят за змия.
Нас, хората, най-много ни разголва светлината. Затова я сравняваме с истината.
Най-естествената молитва, която отправяме към небето - за дъжд.
Падналите от власт живеят с лихвите от това, което знаят за оставащите на власт.
Колкото повече поскъпва животът, толкова повече поевтинява човекът.
Днес беше пребит този, който непрекъснато се правеше на ударен.
Презирам се, защото не презирам тези, които заслужават презрение.
Видях пчела, кацнала върху пелин.За това ли понякога и медът нагарча?
В камъка спи огън. Аз съм го будил с помощта на друг… камък.
Талантът е непредпазлив - и отчайващо наивен.
Най-често гледа истината в очите лъжецът.
Да си безочлив и да гледаш истината в очите не е кой знае какъв подвиг.
Обикновено капката, с която се пълни чашата на търпението, е сълза.
Часът на истината - след изборите, часът на лъжата - преди тях.
Не те мразя, защото имаш пари, а защото аз нямам.
Свиха ни тунела заедно със светлината в края му.
Той переше мръсните им пари, а те кирливите му ризи.
Наградиха народния будител с „Ролекс” I степен, златен.
О, боже, за някои хора рог на изобилието е пълният с боклук контейнер!
Най-много обещават тези, които нямат нищо за даване.
Буди се будният, заспалият в повечето случаи се прави на заспал.
Не само светлината в края на тунела, но и тунелът е отпътувал нанейде.
И дрипата става знаме, когато под нея тръгне народ.
Вече няма нужда от диети - плоският данък ще направи всички ни плоски.
Страх ме е не от страхливеца, а от този, който се страхува от него.
Изчакваше съвестта си да заспи - и правеше, каквото си иска.
Страхливецът не обича смелия, защото мисли, че смелостта му е поза.
Изстискаха ни като лимони - и сега пият питието си с нас.
Нямам нито миг спокойствие - голямата часовникова стрелка ме боде като остен…
Жената обича да играе на криеница, да се крие именно тя и да бъде намерена веднъж завинаги.
- Защо толкова много обичаш парите? - Защото любовта ми е несподелена.
- Защо толкова много обичаш парите? - Защото любовта ни е взаимна.
Изяде си хляба - и сега други му го ядат.
Пратиха го по дяволите, а той се върна оттам маскиран като ангел.
Търсеше изход, а намери врата. Заключена. И беше много вътре.
И думите, които изрича ситият, са сити - кръгли, ухилени, слепи и глухи.
И пътят към ада е осеян с дупки - нашите депутати откраднали добрите му намерения, за да ни ги подарят.
Смъртта - това е само края на света. После всичко започва отначало…
Започна да печели веднага след като разбра, че няма повече какво да губи.
В края на краищата и най-големият лъжец лъже сам себе си.
Нещо не е наред, когато на човека всичко му е наред.
Поетът развяваше знаме, но само в стиховете си.
Не можеш да вярваш на човек, който не вярва на себе си.
Ти никога няма да разбереш кой си, ако не знаеш кой си бил преди година, десетилетие, век…
Човек трябва да му изпусне края, за да започне всичко отначало.
Тръгна накъдето му видят очите и изведнъж разбра, че е хванал правилния път.
Главната ти беда: виждаш само себе си във всичко, което те заобикаля.
Когато бях дете и юноша, имах целия свят. Сега пак го притежавам, защото имам смъртта.
Ако искаш да бъдеш открит, скрий се вдън земя.
Този, който се обича, има един-единствен начин да разбере кой е - трябва да се намрази.
- За да бъда прав, някой трябва да ме държи - казал отвесът.
Защо за пиедестали мислят само тираните?
Идеите му бяха червени, сега са червендалести.
Вдигнахме ръце от тях - и те помислиха, че се предаваме.
Оковаха го и той въздъхна с облекчение - вече знаеше какво е да си свободен.
Когато сухото гори, мокрото му съчувства - усилено плаче.
Плюйте го, бе, той е щастлив!
Един гори, та пушек се вдига, а всички други се топлят на огъня му.
Щом си станал човек на някого, ти вече не си свободен.
След всяка първа копка започва поредното закопаване на страната.
Минаваше за щедър човек, затова ни минаваше по-безболезнено.
Колкото струваме, толкова ще плащаме.
Вързаха му тенекия, а той я отнесе в пункта за вторични суровини.
И пиедесталът се оплаква, че му е тежко, но има ли кураж някой да го чуе?…
Най-тежката присъда - осъден на безразличие.
Краткото може и да не е вярно, но вярното е кратко.
Какъв приятел - притичва ми се на помощ тогава, когато празнувам.
Не се хвали, когато печелиш; не унивай, когато губиш.
Небето е жадно - надвесило се е над земята и пие от локвата.
Низините не обичат върховете - не искат да си спомнят своето минало.
Мечтата трябва да бъде достатъчно висока, за да не може да бъде достигната.
Политик, който не знае какво ще яде народа му утре, не е политик.
Каквото ти направи глупакът, и сам не можеш да си го направиш.
Всеки има право да съди другия, но никой няма право да го осъжда.
Любовта на некрасивата жена е страшно силна, а омразата - съкрушаваща.
Пази се от този, който ще каже 99 пъти истината, а на 100-ия път ще опита да те излъже - и може би ще успее.
Той беше толкова застрелян, че нямаше нужда да става цел на килъри.
Казаха ми, че си търся белята. А аз търсех само закрилата й.
Смехът казва много повече от думата.
Миналото трябва да се съобразява с бъдещето, колкото и да не му се иска това.
Самотата изостря до болка сетивата на твореца - понякога си мисля, че твори не той, а тя.
Изкуството сочи не пътя, а целта, понеже целта е строго индивидуална.
Изкуството не бива да бъде отричано, нито възхвалявано; то не е лъжица за всяка уста.
Аз не знам и не искам да знам какво е славата, но популярността е нещо отвратително.
Жената, която съжалява своя мъж, е негова майка.
Талантът няма нищо общо с образованието; то може само да попречи на твореца.
Ако болестта, от която страдаш се нарича любов към себе си, лечението е трудно, почти безнадеждно.
Един час е много време, ако не си решил предварително, че е малко.
Когато записвам стихотворение, химикалката става част от мен.
Лъжа е, че лъжата лъже, напротив, тя изтъква истината по-добре от самата истина.
Самоубийство е да не вършиш това, за което си роден.
Нищо не говори по-добре за нас от нашия смях.
Въпросът е най-великото нещо, сътворено от живота.
Страстният е като огъня - топли те, но може и да те изгори.
Празният може да бъде „напълнен” само със себе си, но това ще е преливане от пусто в празно.
Злото е по-сигурно от доброто; то винаги съумява да постигне замисъла си.
Щом „ние” ми пречи да бъда Аз, ще бъда само аз; държа да съм свободен въпреки всичко.
Не е нормално човек да е напълно здрав; живял ли е той в такъв случай?
Жената, която е видяла дори само веднъж своя мъж жалък, е достойна за съжаление.
Той се смееше над себе си, но никога в присъствието на други хора.
Понякога по-важно е не това, което казваш, а което не казваш.
Внимавай с тези, които искат да се харесат, но най-вече с красноречивите.
Пролет. Старият Пловдив е нов и млад, а новият е стар и грозен.
Понякога нежността прикрива рана, която ни е нанесена от любим човек.
Да накараш някого да помисли, че ти е необходим - та това е признание в любов.
Когато вали сняг, всичко става празнично, независимо от чувствата, които те владеят.
Когато се усмихваш, около мен става по-светло.
Всички безразлични са били различни преди да се отчаят и да пристъпят към саморазправа.
Той не смееше да се смее над себе си, затова се задоволяваше само с усмивка. Покровителствена.
Когато копнежът по невъзможното в детството се завръща у нас, боли непоносимо.
За да се опознае, човек трябва да мине през изпитание; изпитанията ни разголват, правят ни такива, каквито сме.
Той изобщо не става от стола си зад бюрото, а е най-големият въжеиграч на света.
В стремежа си да направим другите като нас, ние просто издаваме колко много се обичаме.
И детето, дори още нероденото, има дългове. Наследени.
Защо преди да тръгне, влакът въздъхва?
Умната усмивка задава въпрос. Винаги.
Дори ручеят притихва, когато край него стъпваш ти.
Омразата има много имена. Понякога тя може да се нарича дори обич.
Любовта е всеотдайна и егоистична едновременно.
Ако искаш някой да ти обърне внимание, забрави, че съществува.
Всички тържества са тъжни, защото са край на нещо значимо.
Зима в Пловдив. Иван Вазов в парка е станал снежен човек.
Има един единствен принцип, който заслужава внимание - да плюеш на всички принципи. Включително и на този.
Предпочитам истинската лъжа пред лъжливата истина.
Мразя хората, които са доволни от живота си - или те са фалшиви, или вече не живеят.
Различното - то оковава мъжа с брачни вериги.
Признание: обичам те, когато си облечена само с моя поглед.
Унижение е, когато коленичим пред себе си, без да сме осъзнали, че го правим пред едно нищо.
Когато умира нещо, винаги се ражда друго - сякаш ражда самата смърт. А може би именно това е безсмъртието?…
Ако знаеш, че ще умреш утре, започни да живееш днес.
Ние не сме народ, защото си нямаме цел, която да ни обединява.
Тези, които работят с деца, обикновено не ги обичат.
Защо вместо ръкопляскане винаги чувам блеене на стадо?
Ръцете и устите, развързани за кражби и лъжи - това е свободата за българина.
Не ние можем без кумири; кумирите не могат без нас.
Човек обраства със смях, така както клоните с листа и цвят напролет.
Най-лесно може да ни предаде този, когото обичаме.
Надеждата включва в себе си и разочарованието, но ние сякаш не искаме да признаем това.
От мания за величие страда непълноценният.
Небето може и да няма очи, но очите трябва да имат небе.
Най-силно мрази не поруганата, а оскърбената любов.
Любов и болка - това са двете задължителни за сатирика чувства.
Изкуството служи на този, който го търси.
В чакалните на гарите цари някакъв тайнствен сумрак - като във всеки самотник.
Талантът е опасен за властта. Винаги.
Един кандидат-вожд: ние вече за никъде не сме, а той вика „Напред! „Напред”!
Обявиха мръсника за по-чист от слънцето, защото изпра и кирливите им ризи, и парите им.
Всеки се ражда от миналото си и затова трябва да е отговорен пред бъдещето.
Фалшифицирайки миналото, човек намира в него не себе си, а своята поза.
Бездарниците се обличат в красиво слово; талантът разчита на изпращането.
Изкаченият връх не е покорен; покорен е човекът, изкачил върха.
Поетът вижда звездата, сияеща в браздата; а селякът - браздата, в която сияе звезда.
В любовта: не искай, за да ти се даде; давай, преди да са ти поискали.
Ти се бориш, за да постигнеш целта си; но самата борба не може да бъде цел.
Боже господи! И този човек се занимава с политика в… свободното си време.
Този, който върви по ръба на пропастта, не мисли какво го чака отляво или отдясно, а ръба за него е релса, която е загубила по пътя другата…
И красотата създава правила, но тези правила са красиви.
Поетът заплаща цял живот със себе си това, че му е дадено едно око в повече от другите.
Понякога живото изглежда измислено, а измисленото - по-живо и от живота.
Бъди сърце, не корем!
Преследват не героите, а това, за което те се борят; преследват свободата.
Най-сериозният защитник на истината е смехът.
Ако знаеш как ще изживееш живота си, преди да започнеш да го живееш - това е истинско нещастие.
Най-уютно живее истината в парадокса - и в смеха.
2008 г. Герои няма, защото няма борба - и всичко е търговия.
Звездата не е звезда, ако не угасне - и ако някой не тръгне с факел в ръка, за да я запали отново.
Това, което прави човека повече човек - жаждата за чистота.
Внимание, сатирици: понякога и лъжата се смее доста заразително.
Намери ключа от вратата на дома си, но вратата не успя - а не беше много пиян…
- Вътре сме! - извикали на госта, почукал на вратата - и той избягал. Защо?…
Младият композитор дебютира с лебедовата си песен.
Въпросът, който ме тормози: безработни ли са тези, които ме работят?
Ще победя, защото сянката, която хвърлям, не е моята, а на врага ми.
Пред новогодишната баница: - Вие вземете късметите, на мен ми дайте баницата.
Не вярвай сляпо на една истина - ще ослепееш за идващите след нея.
Истината е слънце, но по-често е огън. Не за топлене, обаче.
За да не се смееш непрекъснато, защото ще те вземат за глупак, понякога се усмихвай.
Вина: цял живот съжалявам за любовта, която не съм отдал.
Всичко е поправимо, дори смъртта - непоправимо е миналото.
Тук, по нашите земи се самообладаваме трудно.
И изгревът, и залезът имат по две професии - освен общи работници са и поети.
Изкуството, за разлика от живота, е нещо сериозно.
Ако можеше доброто да бъде по-пъргаво, а злото - по-мързеливо…
Всеки творец воюва с прозата на времето си - в тази война побеждават малцина.
Изкуството воюва не със смъртта, не и със старостта, а със старото.
Написа книга за едно селце с десет къщи, а го чете цял свят!
Талантът боли, както боли сърцето или който и да е човешки орган: той е нещо живо - трескаво и кърваво.
Това, което трябва да знае всеки, решил да се хване за перото - хората са различни.
Ако обичаш себе си, ти обичаш всичко, което си сътворил, а това е самоубийство.
Този човек не е чист - той не изпитва страх от мръсотията.
Пътникът е за съжаление, ако цената на пътя е само цената на билета.
Наоколо - слънце, а в мен - мрак; наоколо мрак, а в мен - слънце.
Напълно умира този, който живее пълноценно.
За изправения пред стената има два изхода - или да избие врата, или да се бие с врага си. Избери втория.
Не е важно да измислиш човек, важно е да измислиш пътища и да заставиш нозете му да вървят по тях.
Всички мемоаристи трябва да бъдат съдени за лъжесвидетелство.
Влюбените нямат минало и бъдеще, дори настояще - те имат само един миг вечност.
Задлъжнелият морално изплаща дълга си цял живот.
Да обичаш означава да даваш надежда на една надежда, красива и добра.
Ако стиховете имаха тиражите на парите…
Трезва любов няма. Любовта е пиянство. Винаги.
Защо римите не стареят, когато всичко преди тях е ново?…
Когато не си с мен, ти си повече в мен. Без изключение.
Минало недовършено - вече живея в това глаголно време.
Бъди изключение - и ще станеш правило.
Защо все по-рядко се пишат стихове за природата? Защото оригиналът блести, а копието бледнее.
Когато обича, човекът сякаш не съществува. Има го само другият - и как само го има!
Да оправдаем ли мързеливия, ако… само който не работи, той не прави грешки?…
Животът на гения е скучен, защото скучни сме му ние.
Ако напиша нещо съвършено, ще го унищожа - все още ми се живее.
Видял си го паднал на колене? Тежко ти и горко, когато се изправи.
Не можеше да ръкопляска, защото ръцете му бяха кални.
Кое е по-правилно днес: законно, но престъпно или престъпно, но законно?!
Това, което за мъжа е подвиг, за жената е ежедневие.
Когато птицата пее, дървото цъфти. Когато дървото цъфти, птицата пее.
Мъртвите не се срамуват, но се страхуват - от тези, които ще ги посрамят.
Природата е неподражаема, но… унищожаема.
У българина щастието се ражда със съмнения около него истинско ли е то и ако е, няма ли да избяга при първия завой на житейския друм.
Най-смъртоносното оръжие във всички времена - езикът.
Родените да пълзят по-лесно се добират до върховете.
Кажи на свинята, че е истинска свиня и тя ще се зарадва.
Вярвам повече в прегръдката на ръцете.
Не Горки твърди, че „Човек - това звучи гордо!”, а негов герой. И какъв е той?
Иронията е бляскаво острие, но… и за нея се намира калъф.
Понякога човек прегръща човека до себе си, за да не падне.
Един от нас: едва когато изкачи върха разбра, че нищо не струва.
Факелът не е собственост на този, който го носи.
Помни: дървото расте не само нагоре, но и надолу.
Който има криле, лети, който няма - мечтае.
Всички дупки по пътя към ада са запълнени с добри намерения.
Кръгъл, румен, узрял вече плод, обаче не и забранен.
Небето пее в птицата, която пее в небето.
Хората - това са думите, които произнасят или премълчават.
Смъртта обича децата - и ги пази. От себе си.
Всяка рана е звезда. И всяка звезда е рана.
Скромна красота - има и такова чудо. И именно то смущава мъжете.
Казвайки „Това е чистата истина”, не допущаме ли, че съществува и нечиста?…
Той и тя? Не. Тя и той. Защото тя, ако обича, обича повече.
И лястовицата докосва с криле калта, когато трябва да си построи къща.
Властта е ескалатор. И нашите политици държат да са на него независимо дали се качват или слизат.
Беше толкова сух - не го видях ни веднъж да отрони сълза през живота си дотук.
Само скитникът знае истинската цена на дома. И на огъня в огнището му.
Няма нищо по-смешно от сериозен глупак.
И стените могат да говорят, ако, разбира се, открият талантлив слушател.
Във всяко нещо трябва да има доза небрежност, за да бъде то привлекателно и предпочитано.
Потрябва ли, думата е по-работлива и от тояга.
Вечен е само камъкът. В ръцете на Сизиф.
Знаем как животните бележат териториите си в планината. Човекът прави това с огън.
Няма по-градивно чувство от тъгата.
Помаци. Дори смехът на тези хора е тъжен. Когато се смеят, те се съмняват, че го правят.
Всичко около нас и в нас живее с надеждата за вечност.
Бъди изненада, ежедневна, ежечасна, ежеминутна изненада - и ще живееш интересно.
Не, не казвам, че когато си тук, къщата излъчва светлина. Но когато си тръгваш, тя помръква. Отново става просто къща.
Селската самота е страшна, защото е млада.
Бръкна в душата й, но и там не намери нищо за крадене.
Жестоко е: щом ти си спомняш за мен едва сега, значи преди това си ме била забравила…
Започнах да се реставрирам: вече пиша родопски легенди.
Още при първата среща жената безпогрешно усеща как да властва невидимо над партньора си.
Ти си красива, когато играеш. Разбира се, трябва да се помни, че играта е нещо твърде сериозно.
Човек трябва да избяга от себе си, за да се спаси от собствената си любов.
Главата на най-голямата риба никога не се вмирисва.
Човекът е най-щастлив в утробата на майка си.
Оковаха жителите на големия град с вериги от магазини.
Най-много пищят за пътища без дупки тези, които пълзят.
Наградиха го с ореол I степен /стоватов/.
Някои възпитани люде приемат, че съвестта е салфетка за многократна употреба.
И палачите плачат - когато децата на жертвите потърсят сметка от децата им.
В мидата има бисер, но тя не само не крещи, но и не нашепва за това.
Гостът е подарък за всеки уважаващ се дом.
И калта заблестява, когато до нея се докосне творец.
Най-добре знае цената на думите немият.
Завистта е майка на почти всички пороци.
Живееш само веднъж, затова го направи както трябва.
Ако хвърлиш камък в тълпа, ще удариш най-страхливия в нея.
За водата благодари и на планината, и на майстора на чешмата.
Не се страхувай от нощта, а от тайнствата, които се извършват в нея.
В мравуняка се забелязва не най-трудолюбивата мравка, а най-мързеливата.
За децата бащата е авторитет или приятел, а майката - майка.
Обичай, но помни: сладка сол има, солена захар - не.
Ако искаш да работиш без почивка ден и нощ, в делник и празник, стани джоб на митничар.
Птицата пее толкова красиво, че клетката тъгува за нея.
Истината живее дори когато този, който я пази от хората умре.
Огънят е опасен, но водата е по-опасна от него, защото го гаси.
Поетите онемяват от болка или възторг, затова сядат зад листа.
Много са пътищата, по които гората може да избяга от планината.
Извадените на показ женски гърди не кърмят.
Нечестният не прощава на честния само едно - честността му.
Бъди доволен, когато имаш малко, защото за нямащия то е много.
Красивата робиня е повече робиня от грозната.
В нозете на бездомника има не път, а кръстопът.
Любовта на грозното момиче не е най-красивата, но е най-силната.
Ситият е недоволен от всичко, но най-много от това, че има и други сити хора.
И домът, и селцето, и градът, и държавата могат да бъдат разрушени само от една сила - лъжата.
Разликата между светулката и искрата? Едната от двете живее по-дълго.
Лъжата лъже не човека, а истината в него.
Удар, усмивка или ласка - това очаквай от немия, ако си му причинил зло или добро.
Децата са продължители не на родителите си, а на рода си.
По-често шапка носи не бръснатата, а плешивата глава.
Красивата лъжа е по-безопасна от грозната, защото я събличат.
Тази камбана е толкова нежна, че звъни когато до нея се докосне светлината.
Казали му да избере дали да е чук или наковалня, а той: - Ковач искам да съм, ковач!…
Боли го, че няма рана и тръгва да я търси - това е юнакът!
Първата цигулка в оркестъра на държавата е… една тиква цигулка.
Най-добре се смее поредният последен.
Даденият на гладния залък хляб се помни цял живот от него.
Яжте си зелниците, на мене ми дайте хляба и солта, аз знам как да цицам гостите.
Любовникът предпочита една дама да закъснее за срещата с него - смъртта.
Вечното е винаги ново.
Чертата, която определя стойността на човека - жертвоготовност.
Беше безгрешен, защото… никога не признаваше грешките си
Актуален лозунг: всяка проститутка - дъщеря на народа.
Не усложнявай пътя към истината, който и без това е сложен; нима не виждаш, че тя е самата простота?…
Добро куче е не послушното, а вярното.
Думата популярност е синоним на думата посредственост.
Уважавай миналото, но не си прощавай нищо, което си вършил в него.
По правило за чистота воюва нечистият.
Силната любов е красива; красивата не винаги е силна.
И калта се усмихва, когато слънцето я позлати.
Пожелание: никога не свиквай със себе си!
Вечер. Когато си уморен, светлината в прозорците е бодра; когато си бодър, светлината е уморена.
Грижиш ли се за земята си, и господ ще се погрижи за нея.
Земята е плодородна, ако народът е работлив.
Девет месеца труд - три месеца мързел.
Денят се не връща, не го пропилявай.
Няма по-крадлив крадец от крадеца на време.
С пари не можеш да си купиш време.
Ако пътят ти е приятел, друг не търси.
Лошото по-лошо става, ако прибавиш към него по нещо от себе си.
Ако искаш да те бият, прави се на ударен.
Своята беда е най-горчива, по-горчива от нея не бива.
Ако си посял зло, ще те крепи само надеждата.
Малката грижа докарва голяма, а голямата - радост.
Лошото бяга към теб, доброто върви и се препъва.
Бързай - и ще сгрешиш; сгрешиш ли - бързай, за да наваксаш - тогава пък ще объркаш пътя.
Човек е човекът, който непрекъснато се съмнява, че е човек.
Съвременна проза: все по-малко майсторство, все повече поза.
Поетът живее, за да измисля живот - затова животът му дразни другите.
Глупостта се стреми яростно и неистово към униформата.
Ситите стихове не пишат.
Аз съм като всички, но това не ми стига, затова съм Аз.
Обичам любовта, която мрази и омразата, която обича.
Ние двамата ще се разделим веднъж, но навеки, моя любов.
Безстрашният се страхува като всеки нормален човек, но минава покрай страха, сякаш двамата не се познават.
Книгата не трябва да бъде обикновена, иначе не си струва изобщо да се пише.
За една поетеса: тя не е жена, а стихотворение, обаче категорично не нейно.
Глупакът прилича на глупостта си, но тя е по-кръгла и по-войнствена от него.
Новият властник: той има и една стълба, а тя - две посоки, нагоре и надолу.
Не всяка съпротива на истината е лъжа и на лъжата -истина.
Човекът, написал хубава песен, не умира.
Когато отива на гости, паунът носи разкошен букет, но го крие зад гърба си.
Времето - това е ритъмът на твоето и моето сърце, любима!
Няма приятели този, който е помогнал на слабия да падне.
Толкова си топла, че аз потрепервам - толкова ли съм студен?
Тя носеше дрехите си така, сякаш беше гола.
Любовта на старини е чиста, защото е сляпа и глуха.
Има хора, които привличат нещастието, както гръмоотвода - гърма.
Какво ще мислят за теб и след теб, знае само детето ти.
Далечна е звездата, но светлината й топли.
Понякога погребват надеждите на хората под звуците на фанфари.
Ако животът ти не е твой, трябва да разбереш на кого е - и да го уведомиш.
Страда този, който довежда започнатото докрай; докрай довежда всичко само смъртта.
Най-много трески за дялане има Голямата клечка.
Имаш ли гръб, ще имаш и шкембе. Солидно.
Винаги намираш себе си под сянката на кривата круша.
Най-добре са митничарите по границите на нашето търпение.
С резервни части от три предателства сглоби един подвиг.
Пенсионер въздъхва: - Слънце да си на този свят - виж колко красив е залезът му!
И търпението ни има граници, но те са кошмарно разтегливи.
Обява: търсим от пиле мляко, понеже овце и крави вече няма.
Човек се оценява по това, което е построил, а не по това, което е разрушил.
Не влизаме в правия път, защото по него стават най-много катастрофи.
Защо Гюро е останал? Защото е изпълнил заповед.
По най-хубавата българска песен: „Вожд до вожда, слуга до слугата”…
Най-естественият дар от природата - усмивката.
Какво губите, когато мразите един човек? Заобичайте го и ще разберете.
Ще разберете колко струвате, ако надникнете в омразата на този, който ви мрази.
Точна дума няма; дори мълчанието не е докрай искрено - лъже.
Аз превеждам от себе си. Лошото е, че някои от преводите са нескопосно направени.
Самоубийство няма - то е убийство, дело на цялото т.н. общество.
У българина липсва стремеж за независимост; той иска да бъде винаги закрилян.
Изкуството, което най-много уважавам - пантомимата.
Истината е скучна, дори грозна, но е истина и трябва да се примирим с това.
Етичен кодекс има и неетичният. И страшното е, че той го спазва.
Жената е объркана само в началото на старостта: тя не е подготвена за нея.
Има хора-фойерверки: бързо се палят, красиви са и… бързо гаснат.
Не съм толкова щастлив, когато другите са щастливи, но съм страшно нещастен, когато те са нещастни.
Създай си цел, отгледай я като дете, възпитай я, остави я да порасне - и се опитай да я постигнеш. О, това е толкова трудно!…
Единственото нещо, без което произведението на изкуството не може - сила.
Защо звъненето на камбана извиква в мен представата за небе?…
Небето обича тези от нас, които летят.
Необяснимо е - омразата хем ни оголва и изостря, хем ни прави изобретателни.
Най-неуютното човешко жилище - миналото.
Лъжата на истинския лъжец е чиста като… истина.
Жестокостта не може да бъде красива; красотата може да бъде жестока.
Тъжната красота е най-красивата красота на света.
Професия: строител на арки. Триумфални.
Възможно е човек понякога да е доволен, но задоволен - никога.
Изговаряш някои думи и усещаш, че нищо на казваш. Например: - Ти си добър/а/о/!…
Казвай обратното на това, което мислиш - и обществото ще те приеме с отворени обятия.
Той строи арки, под които неизменно преминава колона от Юди.
Не чакам нищо от никого и никой не чака нищо от мен - а имам толкова дългове…
Тя обичаше сиамката си, защото я беше купила.
Сигурна ли е рибата, която плува в тихи води, че те не са мътни, тоест опасни?…
Странна жена: мисли със сърцето си, а чувства с главата си. Но наистина ли е странна?
Моята памет ридае, но сълзите й не са за мен, а за хората, които съм наранил.
Мечтата е мечта само ако е невъзможно да бъде осъществена.
Как ли понасят пръстта над себе си тези, които цял живот са обработвали земята?
Моят живот не е моя собственост - по това ли се разбира, че живея?
При всяко съкращаване на чиновническия апарат оцеляват най-некадърните.
Изложили сме едната си буза на Изток, другата - на Запад. Затова и двете са хлътнали. Затова си нямаме и лице.
Страшно е - или весело: у нас животните имат права, ние - не.
Роден праг може да бъде само споменът за родния праг.
Младият човек е загадка, защото влиза в живота с някаква своя тайна.
Един вреден навик се изкоренява с друг вреден навик. Но по-вреден.
За да бъде животът на някого скъп, той непрекъснато трябва да се раздава.
Има хора, които се страхуват от мислите си, а не от думите, с които ги изразяват.
У някои хора тишината навява страх. И те бързат да я начупят с най-наивното си и страшно оръжие - своя глас.
Всяко дърво има свой глас. Но за да прозвучи той е нужен вятър.
Престанете да търсите човека - ето ме, на ваше разположение съм.
Служеше на партията, като слугуваше на водача й.
Родените да летят могат и да пълзят.
Най-добре се смее човекът, който се смее над себе си, без да съзнава това.
Най-усърдно у човека се трудят устата.
Темидо, използвай неписаните ни закони - писаните в НС от нас не струват.
В България и най-голямото нищо може да бъде всичко.
Всичко тече, всеки изменя.
Щастлив е, защото се убеди, че е равен сред всички първи.
Случаен живот има - няма случайна смърт.
Защо лъжем? Защото се страхуваме от истината.
Всеки трябва да носи кръста си внимателно, особено мъжете.
Смъртта е само моя позната - а така искам да е моя любима!
Хората, които искат да влияят на другите, попадат под тяхното влияние.
Нещастието е хитро и предприемчиво - щастието е глупаво и бездейно.
Днешният българин: не му дават нищо, а искат от него всичко.
Ти преминаваш през пустиня, оскотял от жажда, ослепял от пот и сълзи. А защо не я питаш какво й е на нея - тя не може да избяга от себе си.
Фенерите са винаги самотни. А светят на всички, дори на тези, които не ги забелязват.
Защо часовниците са повече от хората, след като има хора, които нямат нужда от часовници?
Загубил съм една дума. Търся я, както търся себе си. Ако я намеря, ще те открия и теб, любов.
Демокрацията е в нас, но ние не сме в демокрацията.
Колко сме изтънчени: вече не казваме: „Прави му кал с усмивка”, а „Усмивката му прави кал”.
Дори хищната риба не плува в свои води - те са собственост на рибаря.
Сенките ни - защо най-лекото на този свят е най-тежко за нас?
Всяка риба плува за последен път в …тигана.
Купиха целта - и сега чакат някой да оправдае средствата.
Вече знаеше, че има съвест - и това го правеше спокоен.
Хората, които са сътворили пътя, са били запътени към хляб и книга.
Пътят е твоят най-верен приятел, човече! Да му измениш можеш ти, но той на теб - никога.
Не мълчанието - понякога тишината е нетърпимо гръмогласна.
Умирайки, моят баща ми завеща часовника си. Защото не можеше да ми завещае път - аз вече бях избрал своя.
Обявиха го за ангел, след като прикриха рогата му с лавров венец.
Боклукът: И за мен е дошло време разделно.
Да не строим магистрали - това е най-ефективната борба с проституцията.
Любовен триъгълник: ако двама души се мразят, третият ги обича.
Преди да бъде разпален както трябва, огънят потреперва. От студ.
Опитоменото веднъж никога не може да бъде свободно. В него остава нещо човешко.
Напред крачи този, за който път за връщане няма.
Бъдеще - защо частицата е поставена след глагола?
Или покрив, или небе - това е твоята дилема, поете!
Преди се молехме да влезем в Европа, сега - тя да влезе у нас. И в нас.
Дрънка глупости. Но на китара.
Път, огън и думи - това крие сърцето ми. И се мъчи да не го крие.
Първият слънчев лъч е бляскаво чист. Само първият. След това се намесва човекът…
В изкуството покъртителното е съмнително.
Човек може да избяга в себе си, но не трябва да забравя обратния път.
Лош път - съхранена природа.
Към емигранта: как ще посееш мечта в сърцето си, когато в него няма родна пръст?
Този, който прави първа крачка в пущинака, ще направи път. До теб. Обичай го.
Сдружения с идеална цел? Господи! Не питам за идеала им, а за целта им.
Извънземен баща към сина си: - Всяко същество има над себе си звезда. Твоята е ей онази - и сочи Земята…
„Не” е по-богато от „Да”, защото го съдържа.
Той плуваше в свои води, но се удави тъкмо в тях.
След Юда всяка вярност бива осребрена по някакъв начин.
Пожелай ми не само да родя, но и да отгледам смъртта си.
Винаги давам, а вземам своето, когато не ми го дават.
Всеки е роден от забравата и веднага е тръгнал към нея. По пътя си обаче той може да остави някакъв знак за себе си.
Дадох му едно рамо - и той се качи на главата ми.
Стани първи - и всички ще говорят зад гърба ти.
Всяка дума е много повече от онова, което назовава. Защото живее сред други думи.
Страхувай се не от безразличния, а от безличния; безразличието все пак е оценка.
Вместо маска носеше чуждо лице, което носеше маска.
Смъртта обича живота повече, отколкото животът - самия себе си.
Всяко изкуство е отговор на някакво мълчание.
Лъжата е по-изобретателна от истината. По-красива и по-съблазнителна.
Ако чувството трябва да се доказва, то не е чувство.
Любовта е любов, когато е безотговорна и опасна.
Ниско и бедно е само едно небе - небето на бедния духом.
Излишното води до смъртта на вече цялото.
Един писател: животът му - скучен, книгите му - интересни.
Винаги беше последен. Така пазеше тила си.
„Печелейки” време, ние всъщност губим време. Защото истината е неумолима и безпощадна.
Никога не казвай „Обичам те много”. Казвай „обичам те”, за да кажеш всичко.
Поетът: аз съм собственик на думите, които ме притежават.
Стихотворението е на всички и преди да бъде написано, но само поетът го чува, вижда и претворява.
Стиховете са беззащитни, но силни - те защитават.
Трънлив е пътят пред босия в живота.
Готов е на всичко, защото си няма нищо.
Държеше на името си, затова не пишеше нищо.
Как намериха общ език, след като през цялото време мълчаха?…
Стига далеч този, който върви в себе си - пътят е трънлив, но си струва усилието.
Красотата се усеща и вижда най-добре от некрасивите.
Всички истини са прости и тъжни.
Когато в епиграмите има огън, горят не те, а авторът им.
За тези, на които им снасят, всеки ден е Великден.
Лети не хвърчилото, а мечтата на детето да лети.
И тази вечер ми сервира чаша небе с плуващи в него звезди.
Ние, българите, издигаме паметници на убитите от нас герои и поети.
Той умря - и най-страшното е, че сега ще му се случат толкова много неща…
Когато звездите са замъглени, ти си някъде и плачеш, а аз не мога да избърша очите ти.
Плащат им на калпак, защото знаят на кого да свалят шапки.
Голям комплексар е - хотелският му комплекс е огромен.
Морето й е до колене, защото… я вижте колко дълъг крак вади!
Бръкна в душата й преди време и ръката му е още там - търси я.
Над листа, паднал от дърво в двора се надвесва есенно цвете, чете написаното в него и недоумява.
Щастливи са тези, които не подозират, че са щастливи.
Имаш един живот, затова рискувай да живееш, както трябва.
Да се страхува от себе си може само безстрашният.
Почти всички гении са небрежни. Но гениално небрежни.
Симпатичният може да бъде безличен, антипатичният - не.
Образованата красота - това е проклятие за жената.
В дома на този поет мирише на готвено, макар че в него изобщо не се готви.
Щастливи са тези, които не знаят, че не знаят.
Кои хора наричаме личности? Тези, които са винаги налице.
Истинската наука се занимава с онова, което не съществува, но все пак съществува.
Утрото е по-мъдро от вечерта, защото притежава светлината.
Този, който търси истината, трябва да се остави да бъде воден от лъжата.
Фалшивите истини се заплащат по-скъпо от истинските.
Не истината ме интересува, а този, който я назовава. И понеже тя е проста, той трябва да е обикновен и необикновен, като хляба и солта.
Смъртта е най-голямото ни завръщане в себе си.
Липсата на криле е началото на всичко градивно у човека.
Човекът отрича с ярост и това, което обича най-много - пътя към смъртта.
Неказаната дума е по-тежка от неизплаканата сълза.
Ние цял живот търсим любовта, която ни търси. Без да осъзнаваме, че това е животът.
Човешкото у човека прилича на това, което обитава.
Зад мен и пред мен - пясъци. Аз вървя изнемощял, но в мен пари надежда - водя за ръка един невидим за вас малък принц.
Присъствието в безброй неизвинени отсъствия - това е нашият живот -единственото извинено отсъствие е смъртта.
Неспокоен съм - не съм там, където трябва да бъда, а съм тук, където не съм нужен.
Спиш до мен, а си толкова далеч - обитаваш своите сънища.
Болката винаги е свързана със загуба, най-голямата от които е смъртта на времето ни.
Моят черен човек - това е моята сянка. Аз преливам в нея, защото ние сме като скачени съдове.
Ручейчето тичаше, но падна по стръмното и сега плаче от болка, та чак звънти… Аз съм извор на думи.
Минало и бъдеще са скачени съдове във всеки човек. Аз се прегърбвам от тежкото си минало.
Може ли в лошото да се намери толкова добро, колкото лошо - в доброто?
Творбата може да е съвършена, творецът й - никога.
2008 г. България не чете, защото не вярва на думите.
Човекът не бива да бъде гладен; ситият престава да бъде човек.
Време е историята да потърси сметка от тези, които я пишат.
Намери време да научиш децата си на това, на което не те научи баща ти.
2008 г. Защо има чалга? Защото няма изкуство.
Всеки твой празник е тъга, мъка и скръб, мила Родино!
В тъгата има повече красота, отколкото в радостта.
Най-страшното робство - да слугуваш на свободата.
Провинциализмът е почвата, върху която расте нашата литература.
Интересува ме повече това, което не се случва от това, което се случва.
Кръстът - единствено верният скулптурен портрет на човека.
Търсим нещо, когато него го няма. И го намираме. Винаги. Изводът: отсъствието е изключително важно нещо за живота, може би най-важното.
Изследвам мрака, за да служа на светлината.
Преди да тръгнеш към целта си, измисли пътищата до нея.
Да откриеш нещо ново в изкуството означава да откриеш нов човек.
Нито един човек не може да бъде по-висок и по-чист от сълзата.
Жената е нежност, която е сила във времена, в които силата отрича нежността.
Тези, които вървят след победителя са бъдещите му победители.
Щом се бориш с нещо, значи го признаваш.
Собственикът е лош гражданин: той има какво да губи, пази го и нехае за общото.
Този, който има само себе си, има всичко; този, който има всичко, а няма себе си, няма нищо.
Докато ние усложняваме живота на истината, в нас заживява лъжата.
2008 г. Все още има хора, които наричат разрухата съзидание, а съзиданието - разруха.
Пълното отрицание не е оценка, а сигнал за безпомощност.
Жадно ли е това, което утолява жажда? Да. Но най-жадна е непрекъснато поругаваната от нас вода.
Най-страшният страх - да се страхуваш да мислиш.
Съвет към поета: Стой по-далеч от властта и властника!
Творчество, което не среща съпротива, е съмнително като качество.
Не шуми ! Този, който работи тихо и незабележимо, създава нещо дълбоко и трайно.
Да разбeреш какво мислиш от екрана или вестника е мечта на всеки властник.
Първият удар поваля, но не побеждава.
Дългът е строго индивидуален; твоят дълг може да бъде изплатен само от теб.
Да пишеш така, че да приличаш само на себе си - това е почти невъзможно, но е нужно, за да си поет, ако си поет.
Да извърши подвиг може само честният - след което, разбира се, той ще бъде предаден на мръсника.
Обикновено клетва за вярност дава този, който мисли да й измени.
Презрението е висша степен на омразата, защото е съумяло да се освободи от нея.
Прав е геният: животът е сцена. Дори само за това, че някой наблюдава как непрекъснато играем.
Птицата има свобода и небе. Човекът има или едното, или другото, но предпочита, кой знае защо, небето.
За нашата поезия съм научил повече от Йовков и Елин Пелин, отколкото от всичките останали поети.
Не може да бъде истински свободен този, който е извършил подвиг.
Смъртта осмисля живота; човече, внимавай със смъртта си.
В повечето случаи творецът не разбира творбата си; иначе нямаше да я сътвори.
Не отминавай и причинилия беда, и той се нуждае от помощ.
Светлината причинява болка, свободата - също.
Белегът може да бъде заличен само от нова рана.
И най-твърдият залък се преглъща с добра дума.
Няма си нищо, освен надежда - и е най-добре.
Силен съм, щом мога да заставя смеха си да заплаче, плача си - да се засмее.
Когато жената е ничия, тя е най-бедната господарка на света.
Най-самотен в тълпата е водачът й.
Трудът е един, а колко много видове мързел има!…
Не иска да живее като славея, а иска да пее като него.
Пловдив прилича на бакалин, който използва стиховете на поетите си вместо амбалаж.
Човекът е човек, когато се съмнява, че е човек.
Лицето на човека, който има какво да подари на света излъчва светлина.
Не е умен - просто умее да ни пасе, защото сме патки.
Не влизаме в правия път, защото той е най-дълъг.
Внимавай не само какво говориш, а и какво не казваш.
„Аванти!”, „Аванти!” - викаше този, който живееше от аванти.
И кръглата нула има бъдеще, ако застане след друго, по-голямо от нея число.
Властта променя човека - той става по-мразен от другите и трябва да се съобразява с това.
Евалла на тази болница - в нея прегледаха даже джобовете ми.
Патриотично: Клекнахме - и мълчанието ни продължи не минута, а век.
Бръкна в хазната - и се ръкува с доста свои съпартийци.
Изнасяме дървен материал, от който съседите ни майсторят троянски коне.
Вземаше комисионна и за рушветите, които му даваха.
Беше голяма риба, но предпочиташе да плува в мътни води. Затова свърши в тигана.
Вързаха му толкова голяма тенекия, че той покри вилата си с нея.
Знаеше добре вратичките в закона, защото сам го бе писал.
Сатирикът лаеше тъй автентично, че властта го поощри - подари му синджир и намордник.
Фолкпевица: разпаса си пояса - и чак тогава разбраха, че може да пее.
Ако срещнете истината, внимавайте - все пак е жена, при това гола…
Тя и змията излиза от кожата си, но под нея има нова.
Пази се от глупавия враг, а от умния се учи как да мразиш.
Държава, в която не престават да звучат фанфари, загива.
За обществото човекът е това, което говори за другите.
Най-хубавите стихове са случайно, между друго написаните.
В доброто сърце и злото става добро; в злото и доброто става зло.
Добрият не живее дълго; повече се мъчи лошият.
Най-добре служат на светлината тези, които изследват мрака.
И в най-голямата зала има само една трибуна.
Косата се страхува не от камъка, а от прикриващата го трева.
Умее да говори този, който умее да мълчи.
Умният политик подготвя падането си още на първото стъпало на прословутата стълба.
Всяка загуба ни прави повече минало.
Интересувай се само от интереса на хората към теб - и ти ще си една самодоволна свиня.
Жената веднага усеща мъжа, който би могъл да е с нея цял живот.
Всяка загуба ни дарява с по един спомен.
Най-добре можеш да оцениш човека, ако той е на връх - или в бездна.
Да се помни: в чужбина всеки българин е България.
Човекът говори със себе си и лъже себе си - това е толкова човешко.
Поетът пише леко, когато усеща, че е природа.
Свободата е безпомощна, несвободата - безцеремонна.
Обикновено героят, минал през огън и олово, е слаб и плах пред любовта.
Авторът за своя герой: Не е ли странно - аз зная за него всичко, а той изобщо не ме познава!
Най-хубавите стихотворения: поезията не е в думите, а в паузите между тях.
Да летиш е светло и страшно. Така е дори когато летиш насън.
Ако и тази нощ няма луна, ще изляза навън, ще я търся и ще я намеря.
Родината може да се откаже от теб - ти от нея не смей!
Българинът не мечтае за свобода - на него му е добре да бъде зависим.
Ненавиждам плиткия човек. Дори само заради шума, който той вдига около себе си.
Ясно е, ние сме с маски. А къде са по това време лицата ни и какво правят с нас, когато са без нас!…
Жаждата за път и небе, за дом и любов утолява отвека човека.
От една жена, която обичах някога, в мен е останала само сянката. Щеше да е тъжно, ако не беше скръбно.
Сняг. Топъл, светъл, красив. Чистотата пак ще обърка толкова планове…
Най-големите затворници в затвора са надзирателите.
Сняг вали над целия град, а само аз отидох да го посрещна - беше на един поглед разстояние.
„Поет е, бедният!” - това чух зад гърба си - и това е най-ласкавата оценка за мен днес.
Сняг - и лай на куче: няма нищо по-нормално и по-тъжно от това.
Защо обичам сърната, която дори не съм докоснал? Защото е нежна, красива и далечна.
Понякога силата е слабост, а слабостта - сила.
Пътят се прави от стъпки, човекът - от постъпки.
Животът ми е суров, а ражда нежност.
По-леко се носи тежкия кръст. А лек кръст не зная да има.
Аз и пътят. Какво мисля аз за пътя е ясно. Но какво мисли той за мен - това е мъгла.
И миналото има свое минало.
Ти беше птица, а аз - небе… Но знаеш ли, полетът на птицата не оставя следи в небето.
Ако бях малко по-милосърден, щях да бъда лекар или сняг.
Звездите са бездомни. Затова: приютете, моля, във всеки дом по една от тях.
Ако рисуваш славей, нарисувай криле и песен. А в дясното долно ъгълче на платното - роза.
В края на всеки път чака смъртта. И детето, върху лицето на което играе замислена, възрастна усмивка.
Ако си в омагьосан кръг, спри и изчакай да премине магията!
Лозунгът на настоящето - „Всяко минало - с бъдеще!”
И крилете тежат - на тези, които ги нямат.
Потърси новото начало в миналото - и няма да сгрешиш.
Ако врагът ти те уважава, или е силен, или си го победил.
Ако искаш да видиш колко пари струваш, влез във властта.
Ще остане ли читав човек, ако кажеш на езика си: „Дръж!”
Хитър е - лови риба в застояла вода.
Никой няма да те остави на мира, ако се готвиш за война.
Прави се на ударен, за да не бъдеш бит.
Най-добре се пише за лятото зиме; ние винаги пишем спомен.
Ще те предаде не този, който те мрази, а този, който те обича.
Ужас! Всички са толкова добри, че вече няма кого да мразиш.
Маршируваше с нож в гърба и викаше „Ура-а!”
Когато и на смехът не му е до смях, ние сме за окайване.
Най-самолюбив е некадърният шеф.
Стадо, което марширува - а аз си мислех, че вече няма да видя това.
Най-търсен е този, който държи ключа за истината под ключ.
Само смъртта може да умира и възкръсва. Само смъртта…
Когато си надвесен над листа, нощта е самотна.
Не питай жена какво чувства ябълката, когато оберат плодовете й.
По време на гладна стачка преяждаше с мечти за власт. А беше поет…
Когато пишем, че не лъжем, ние лъжем искрено, истински, от все сърце.
2008 г. Всяко късче българска земя вече е граница и трябва да се охранява зорко.
Робството винаги се стреми към свободата; понякога обаче свободата жалее за робството.
Младостта мисли, че няма време да живее, старостта - че няма време да умре.
Трепетликата е дървото, на което приличам; тя трепти и без да е докосната от вятър.
Едва ли съзнаваме, че ни наблюдава цялото човечество когато сме двамата, само двамата.
Строшиш ли оковите, ти си на кръстопът между робството и свободата.
Най-много изневери покълват през пролетта.
Един от нас: спи в спомените си вече 20 години - и му е хубаво.
Когато сме радостни, дъждът навява печал; печални ли сме, дъждът звънти от радост.
Ако няма герои, ние трябва да ги измислим, за да ги следваме.
Ако можеше да преведеш песните на птиците, ти никога вече нямаше да пееш.
Някои наши поети са жени, някои поетеси - мъже; светът е наистина шарен.
Фонтан. Водата му ми напомня жена, която танцува гола около кола в нощно заведение.
Излишната нежност е подозрителна и навява неласкави мисли.
В мен ръждясва златния ключ от сърцето ти, а аз се мотая все още пред прага му.
Всяка звезда зрее като плод и всеки плод - като звезда.
И сега, когато извърша нещо лошо, усещам как някой ме гледа с укор в очите. Мама!
Средства не бяха нужни, защото осъществиха бартер - цел за цел.
Не плача за теб, приятелю, ти си по-добре Там, отколкото тук, сред нас.
Този, който пази тайна, пази отрова.
Не всички герои са победители, не всички победители са герои.
Легендата, която кара човекът да заплаче от гордост, служи по-добре на нацията от сухата истина.
Победителите не ги съдят - някои от тях ги убиват без съд и присъда.
„Ура-а-а!” - с този вик войниците правят вятър на знамето при безветрие.
Всичко е нищо - затова уважавай дори малкото нещо.
Знаковите фигури на Пловдив са Мильо и Гюро! О, боже господи!…
Когато правиш кал на вожд, слагай в сместа от пръст и вода по някой слънчев лъч.
Гладкото мами, по-вярно е грапавото - имай предвид и това, когато пишеш.
Патосът е непоносим, когато ни се натрапва; по-непоносим е само натрапеният смях.
Изгревът тук е светъл, но студен - повече топли залезът.
Любов и смърт - целият ти живот е събран в тези две думи.
Министерството на здравеопазването ви предупреждава, че е опасно за вашето здраве.
Срещу светлината той присвиваше само лявото си око, сякаш се готвеше да стреля.
Ако се надвесиш над изворче, за да се напиеш, ще усетиш колко дълбока е земята ни.
Дори върналият дълга си длъжник остава длъжник за цял живот.
Мелодията е вълшебна, а свирката - проста, дървена… Но овчарчето я целува!
Тези, за които няма граници, нямат и Родина.
Мина между капките, защото дъждът го познаваше: беше метеоролог.
Познавам Пегаси, които приличат на магарета и магарета, които приличат на Пегаси.
2008 г. Нищо ново под слънцето - крадци пишат закони, които закрилят крадци.
И агнето е цяло, и вълкът е сит, защото… той е вегетарианец.
Днешните комунисти: преди имаше една надежда - да станем партизани. Но сега как да хванем гората, като нея я няма?…
През сълзи света се вижда по-мрачен или по-светъл, по-зъл или по-добър.
Нова година. Не заблуждавайте децата, че еличката ни е дошла на гости.
Т а м всички се изравняват. И всичко започва отново.
Най-крехките са най-твърди, когато трябва да защитават любовта си.
Ти се усещаш повече българин, когато вече си прочел Алеко.
Стихотворението търси висина в дълбините на човека.
Ти казваш: стихотворението е странно. Но… стихотворението не е стихотворение, ако не е странно.
У добрия художник и уродливото е красиво.
Бях в радостта, а сега съм пред прага на моя роден дом - тъгата.
Преди да започне работа, преводачът на стихове трябва да познава Родината на стиховете.
Ужасно е: жълъдът, в който спи дъб, ще бъде изяден от свиня.
Покорството е порок, особено ценен във времена като сегашното.
Не рисува художникът, а душата му. Затова я съзираме във всичко, което създава.
Душата ти може да бъде млада и зелена и когато вървиш към стоте, а може да е зряла и когато не си навършил и двайсет.
Животът на човека, който съзнава, че е нужен, е спокоен.
В изкуството е по-добре да шепнеш, отколкото да викаш.
Човекът без памет е човек без лице.
Мъжът плаче, когато е сам.
Таванът и подът са също стени, по-важни дори от другите.
ХХI век. Камъкът вече трябва да е свикнал със Сизиф.
Веднъж се сравних със себе си и разбрах, че съм по-добрият.
Голям поет - подражава неподражаемо!
Сатирикът: - Най-хубав е медът от пелин.
Животът ни е приказка с много лош край.
В НДК разиграха на благотворителен търг кирливите ризи на елита.
Нулата: - Ако съм в коалиция с друга нула, и царят идва при нас.
За да не те бият по зъбите, трябва не само да се зъбиш, но и да захапеш.
Само часовниците имат право да кажат: - Ние сме във времето и времето е в нас!
Вместо да гони дивото, той просто го опитомяваше.
Канибалски лозунг: „Всеки човек - със срок за годност”.
Не показвай открито щастието си - ще ти го откраднат.
Той не се чувства човек от 30 години и 9 месеца. Днес има рожден ден - навършва 30.
Ако ти вземе мярката законът, ще ти ушие раирани дрехи.
Ако искаш да разлюбиш някого, омъжи го за себе си.
Истински монументалното трябва да се търси в миниатюрата.
Така избиваше комплексите си, че хората около него заболяха от страхова невроза.
Шегата е часовникарска работа, защото има пряко отношение към времето.
Тръгвай към голямата цел мълком - иначе веднага ще се намерят хора, които ще я омаловажат.
Последен се смее този, който изобщо не е разбрал разказания виц.
Човек може да изтърпи всичко, освен едно - щастието на другия.
Някои думи имат способността да се изпаряват веднага след като бъдат изречени, без да преминават в друго агрегатно състояние.
Високото изкуство променя мястото на задния двор, като го разполага пред парадния вход.
Стиховете на родопския поет трябва да бъдат песен, а не ехо от песен.
По-буден от извор не можеш да си, ако ще да си будилник или будител.
Старомодно е, но пък е от сигурно по-сигурно - будител с будилник.
Да рисуваш мрака е по-лесно, отколкото да рисуваш светлината.
Рисувайки мрака, той сякаш сътворява светлината отново.
Все наведен ще бъдеш, ако се наведеш дори само веднъж пред властта.
Големият творец създава собствена митология, без самият той да се превръща в мит.
Платната на родопския художник Анастас Стайков пеят.
Създадената с мъка картина се радва на този, за когото е създадена.
Веселото е и е тъжно, когато край пътя чучури чешма - напомня ми за поета Шишманов.
Ролекс - слуга на времето, а не на властника
Горкият! Цял живот искаше да се озъби на някого, докато накрая се…озъби. На смъртта.
Властта следи развитието на бунта и купува водачите му - така свършва всеки опит за промяна у нас.
Някои автори трябва да се оценяват по това, което не са написали.
Интервютата: малкият иска да изглежда голям, а големият съзнава колко е малък.
Някои хора носят ореоли вместо глави.
Какъв човек: едното му око плаче, а другото се смее.
Славей с друг славей не другарува - познайте защо.
Истината е обща, но всеки трябва да стигне до нея сам.
Причинилият зло спи по-зле от потърпевшия.
Най-често крадат от този, който има, а не дава.
Не на знамето, на знаменосеца трябва да правиш вятър, ако искаш да си добре.
Ръцете му са изцапани с кръв? Не кръвта, ръцете са мръсни.
Любов: чувам какво ми казваш, когато мълчиш, любима.
Искаш или не, трябва да заслужиш името, което са ти дали, без да те питат.
Изминал си по-голямата част от пътя, ако си изминал половината от него.
Нищо не обединява хората така, както мракът; светлината ги разединява, защото не могат да я поделят.
Люлката на новороденото и нощвите си приличат.
И от болката има полза - понякога тя става изкуство.
Можеш да се опръскаш с кал дори само когато минаваш покрай калта.
Безпогрешното ти огледало - твоят враг.
Мисли как ще слизаш, когато се изкачваш.
Камбана трябва да се бие, когато се роди човек, а не когато умре.
Снегът е най-чист по върховете.
Да изкупиш грях е като да върнеш дълг.
На твореца му трябват три неща: комат хляб, чаша вино и лъч любов.
Понякога страхът подтиква към подвиг.
Колкото човеци, толкова вида свобода.
Най-често и най-чисто на небето се моли земеделецът.
Очакваното е по-голямо от сбъднатото.
Коремът изяжда главата.
Голямо магаре може да стане и големият човек.
Гузният говори много.
Агнето не блее само когато суче.
Ако езикът мрази главата, тежко й.
Жестокостта и гладът са родни братя.
Няма по-точен бумеранг от думата.
Ако си мърша, по-добре да те кълве орел, отколкото гарван.
Не искай помощ - и тя е дълг.
