ШЕГОБИЕЦЪТ ОТ КАЛЕЙЦА
Преди време се появи на бял свят книжката „Шегобиецът от Калейца”. Случки из живота на Лальо Маринов-Ламар, събрани и стъкмени от Найден Ангелов.
„Тази книжка няма дори 30 страници. Но в нея съставителят е включил „част от Ламаровите чудати общувания с хората”, които характеризират големия български писател като ярък народопсихолог.
Ламар беше не само силен жрец на българското поетично слово, не само един от най-популярните ни поети, не само фронтовак в Отечествената война през 1944-1945 г., не само редактор и наставник на младите творци, не само известен пътешественик и скиор из планините, не само патриот и природолюбител…
Той беше и високо извисена колоритна личност, която притежаваше спонтанно дълбоко чувство за хумор - признак на богата душевност.
В предговора си към книжката съставителят допълва: „Съвременник и личен приятел на такива чудати таланти - зевзеци като Илия Бешков, Чудомир и др., Лазар поддържаше здравословно душевността си, създавайки атмосфера на ведро настроение около себе си.
Възобновяваше весели истории така сладкодумно, както баща му дядо Марин разказваше за пчелите, птиците, животните, звездите, стародавни легенди и предания.
Неговата маса беше наобиколена винаги от приятели, жадни да чуят гръмодолския му глас, изразяващ нежни и лирични напеви или иронични подтекстове, образно-метафорични сентенции, извлечени от житейската практика.
Където и да отидеше - в родното си село Калейца, в Берлин, Варшава, Египет, Грузия, Москва, Лондон, Триград, Сунгурларе, Мелник, в Клуба на журналистите или на летището в Киев, веднага привличаше погледите на околните със своята самородна фигура, земно-поетически език, с неизчерпаемата си виталност.
Владееше кулинарното изкуство завидно и беше готов да нахрани и почерпи всеки гладен и жаден. Затова толкова много обичаше хората, земята, труда, природата и живота.”
Приятелството ми с Големия Ламар и със съставителя на книгата „Шегобиецът от Калейца” Найден Ангелов датира от средата на миналия век.
Искам да отбележа, че литераторът Найден Ангелов е коренен земляк на Ламар. И, което е твърде важно, в книгата си той е успял да съхрани и да ни поднесе смешни, но изпълнени с Ламаровска философия фрагменти.
В случая голямата му заслуга е в това, че благодарение на творческото му докосване до големия български поет, „Шегобиецът от Калейца” е една ценна и доста интересна книга, която ни потопява в цветистата атмосфера на Ламаровото житие-битие.
Тук прилагам някои от случките в книгата, предадени великолепно и свежо от Найден Ангелов.
ТЕЛЕГРАМА
Когато видният литературен критик Пантелей Зарев навърши седемдесет години, Ламар му изпрати следната телеграма: „Драгий Пантелей, честито седемдесетилетие! Пожелавам ти от тук нататък да познаеш кое произведение ще остане в историята на българската литература!”
ЗАЩО ДА НЕ ГО ПРИЕМЕМ
Заседава Управителният съвет на Съюза на българските писатели. Обсъждат приемането на нови членове. Стоян Ц. Даскалов е против приемането на поета Михаил Маринов. Ламар пита:
- Защо?
- Много пие - възмущава се Ст. Ц. Даскалов.
- Какво пие?
- Вино.
- Червено или бяло?
- Червено!
- Ние да не сме въздържателно дружество, за да не го приемем! - възмутил се Ламар. - Аз съм „ЗА” - и вдигнал ръка.
Последвали го и другите и така Михаил Маринов станал член на Съюза на българските писатели.
„ЕЗИКОВЕД”
Пием кафе в Клуба на журналистите. Ламар ми надписва най-новата си стихосбирка „Зуници над България”.
- Какво означава думата „зуници”? - пита поетът Божидар Божилов.
- Зуница, зунка означава „радуга” по руски - възмущава се иронично Ламар.
„ИДЕОЛОГ”
- Как си, Ламаре? - питат го приятели.
- Идейно съм много добре! - бил краткият, но двусмислен отговор.
ИЗБОР
Седим само двама в ресторанта при Рилския манастир и пием „Каберне”. Няма посетители. Само на отсрещната маса две дългокраки момичета скришом ни поглеждат и тихо се подсмихват.
- Да ги поканим на нашата маса? - предложих на Ламар.
- Недей! Може да дойдат по-хубави!
След третата бутилка ме побутна по рамото и нареди:
- Върви ги викай! Сега ми изглеждат като холивудски звезди!
ФУРНАТА
Веднъж Ламар среща една циганка с пет-шест циганчета след нея.
- Како, много са ти черни циглетата! - подкача разговор поетът.
- Фурната ми е много гореща, та малко съм ги попрегорила!!! - отвръща циганката.
„ИЗРЯДЕН”
На Киевското летище слизат група български писатели. Започва сериозна митническа проверка на багажа. Ламар държи петлитрова дамаджана с троянска ракия, чийто аромат се разнася в салона. Като го виждат дяволито усмихнат, проверяващите митничари му нареждат:
- Ну, проходите! Вы изрядный!
