Хрим Христовски

***

Брези! -
И бледи пръсти, бледи пръсти
в коси от злато
все заровени.
Прегърнали света,
прегръщате ли някого?
Пътувате след корена,
пътувате ли някъде? -
момичета от свян
и плът сурова.
Как цели градове ръце ми махат -
над мен ръце -
до мене клони…
Как срина се внезапно джустренякът,
как листите ви жадно взе да рони.
Как разпиля телата ви проклетникът.
Как се посипа ситния му смях -
така навярно и столетникът
на младите раздава своя грях.

Но той бе жив. Невидим. Властен.
Прехвърляше ви през ръце.
Огъваше ви до нозе.
И завладя телата ви стократно.
И моята илюзия превзе.