Хрим Николов Христовски, български поет, белетрист и художник, е роден на 9 август 1946 г. в с. Джурово, Софийска област. През 1977 г. завършва специалност история СУ “Св. Климент Охридски” и оттогава до края на живота си живее и работи в Самоков. Бил е учител по история в Спортното училище, редактор във в. „Самоковска комуна”, служител в отдел „Култура” на Община Самоков и 25 години учител в ПГ „Константин Фотинов” в Самоков. Активен читалищен деец. Има три художествени изложби. Председател на краеведското дружество в Самоков. Като краевед организира изложба за бита на самоковските села и за самоковските занаяти в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски”. Автор на историко-етнографски и историко-литературните проучвания из самоковското минало, както и на книгите „Рилски лен. За миналото и настоящето на хората и машините в текстилния комбинат “Рилски лен” - Самоков” (1985), „Ветровете нямат сенки” (стихове, 1993), „Слънце за камбана” (за историята на село Ново село), „Златни лъжи” (разкази, 2003), „Самодивите” (роман, 2005), „Тебеширената държава” (разкази, 2007). Дългогодишен сътрудник на вестник „Приятел” (Самоков). Умира на 29 октомври 2011 г. в Самоков.

Публикации:

Поезия:

БРЕЗИ!…/ брой 114 февруари 2019

Критика:

ГРАДИНАТА НАВЯРНО Е ДУШАТА/ брой 114 февруари 2019