Денчо Владимиров

Вървя си аз из гората, тук-таме все още незастроена с небостъргачи и двуетажни вили, и хоп - насреща ми къщичка.

Познатата ми къщичка от приказките за Маша и Мечокът.

Но на къщичката виждам изумен светеща табела с надпис „HOTEL INTERNATSIONAL MASHA &FAMILY”.

И тъкмо се чудех какво означава това - хоп, пред мен застана …Мечокът.

- Кен ай хелп ю? /С какво мога да ви помогна?/ - ме попита той с дебел глас /както още Лев Толстой е разказал в приказката, че говорят мечоците из руския лес/.

- Ооо, Михаил Иванич - усмихнах му се широко по славянски аз - Давайте говорим по руски, я учил русский в прогимназию, смотрел „Ну, погоди”, „Чебурашка”, пел в самодеятельный ансамбъл песня „Калинка”, так что разберемся …

- Харашо, давай по русский! Ну, что я могу сделать для тебя, дорогой болгар?

- Ами, товарищ Миша, я заблудился в лес, уже темнеет и если возможно я хочу ночевать в хотел…

Мечокът ме огледа критично и пак каза с дебел глас:

- Ну, брат мой дорогой, етот хотель люкс, здесь только бизнесменов, депутатов, министров, бандюги разные и конечно всех с „дамами”, елит капитала… А ты, друг, с первый взгляд понятно, что постсоциалистический пенсионер и по моему в самый плохий вариант - пенсионер - интелектуаль. Твоя пенсия не хватает ночевать здесь и до полночь… Поетому предлагаю алтернатива - ночевать в мая незанятая еще …старая медвежья хралупа! По болгарски так, хралупа!? Согласен?

- Да!

- Тогда - поехали! - каза все така с дебел глас Мечокът и ме поведе по горска пътека.

И по пътя ми разказа за събитията, които са се случили тук в неговата родна гора с идването на капитализма.

След като заварил в къщичката си Маша, както е описано в приказката на Лев Николаевич Толстой, той не я изтърпял и седмица, качил я в един кош и я доставил обратно на домашния й адрес по местоживеене в големия град.

Но оттук започнали неговите злощастни премеждия. Едва се измъкнал от експертите по културата в града, които искали да го включат в някакъв развлекателен проект по случай някаква европейска столица на годината в града, той се върнал ни жив, ни умрял от уплах от градския шум в къщичката си.

Но на другия ден тук отново се появила Маша, заедно с родителите й и куп експерти по имотите в общината. Набързо му съставили акт за незаконно строителство и му отнели с помощта на адвокати и частни съдебни изпълнители къщичката!!! Изгонили го от нея и я прехвърлили като собственост на Машенка.

А тя не губела време - повикала тук целия си род и ги назначила на служби в хотела, на който издействала лукс категория. Намерила работа и за него - назначила го за охранител. „Като те гледам какъв си дебел, с неизрязани нокти и с неподстригано руно, ти ставаш само за такъв …” - му казала Маша, която като собственик станала и управител на хотелския комплекс.

На визитките се изписвала отначало само като Мария Петровна, но след като с връзки я приели и завършила набързо с подкупи специалност хотелиерство и икономика на туризма в някакъв колеж, започнала навред и в рекламните проспекти да се представя като доктор на науките и често отскачала до Москва, Вашингтон, Мадрид, Париж и Берлин за конгреси, където четяла лекции на професори разни…

А за да привлече повече клиенти на хотела си тя направила анекс към трудовия договор с Мечока като го задължила всяка вечер да танцува на дансинга до някакъв пилон… Срам, срам, мълвеше Мечокът и от очите му капеха едри мечи сълзи…

- Ну, вот и приехали … - каза накрая той като се спряхме пред голям стар дъб, в чието подножие бе хралупата му, номерирана като апартамент № 13.

Затворена бе с магазинна щора и докато я отключваше Мечокът ми обясни, че така, отдавайки под наем на бедни интелектуалци старите си хралупи, си докарвал допълнителни средства, за да оцелее в този див капитализъм. Отдавал ги за пренощуване само срещу буркан мед.

Иначе хралупите му вътре били реновирани, застлани с горска шума и лечебни треви, направо подмладявали. А и въздухът бил чист, не като в градовете с фини прахови частици, а и компанията по всички етажи на дървото е била приятна.

В горните клони е Катя, мис в конкурса за катерички в гората, под нея е г-н Бухлев, Бухала, който срещу хонорар от градската управа извършва нощно видеонаблюдение, а рано сутринта буди всички с чукане г-н Кълвачев, Кълвача, който също се е хванал на граждански договор да прочиства санитарно гората от паразити…

А най-горе са двете свраки, те са от ръководството на етажната собственост на дъба и следят за нарушения при изхвърлянето на боклука в поставените от екозащитниците кошчета …А тук много често идвали и цели хорове от птички разни, които изнасяли концерти, щурците наоколо също… Прелест!

- Само че, Миша, - казах смутено - аз не мога да ти платя за услугата, бе, не нося буркан с мед!

- Ну, не беспокойся, другой раз приносиш два! - великодушно махна с лапа Мечокът.

Поисках все пак да му се отплатя някакси още сега и му извадих от туристическата си раничка кашкавал, сирене, безалкохолно в бутилка и му ги предложих.

Той обаче ги погледна, прочете етикетите и каза на руски:

- Пфу!

И добави ужасен:

- Ето все ГМО, друг! Ето все отрови, аспартан, цикламат, ееета, оцветители, подобрители, консервантов, не рекомендую и на тебя! Атравишся, друг!!!

И като ме прегърна по мечешки силно за сбогом, Мечокът си тръгна с известната негова запазена марка тромава походка.

Връщаше се в отнетата му къщичка, за да заеме мястото си в тясната будка като охранител. Надеждата му бе, че все някой ден и той може да стане от охранител - премиер, имало вече такъв случай в света…

А аз легнах върху дъхавата постеля в хралупата и се отпуснах за сън.

Да, ама тук се събудих.

Оказа се, че цялата ми тази среща с Мечока е била само сън.

Това е цялата история.

Съветвам ви и вас да ходите по-често в гората, докато все още я има.

Ако срещнете Мечока, поздравете го от мен.

А той непременно ще ви уреди и вас гостоприемно с нощувка в меча хралупа.

Така че …носете си непременно в раницата за всеки случай буркан с мед.