ЗИМА
ЗИМА
Сякаш сито мразовито
станало небето.
Всичко живо е покрито.
Кротко спи полето.
До дърветата по склона
преспи са навели,
а гугутките на клона
зъзнат огладнели.
От пързалката децата
кифлички развиха.
Със замръзналите птички
те ги споделиха.
После яхнаха шейните…
Ей ги! Полетяха…
Но във преспите горките
мигом се завряха.
Ех, че радост днес ще има!
Мамо, дай шейната!
Чудна, белоснежна зима
шета по земята!
СУРВАКАР
По баира стръмен
качих се едвам.
Дрянова сурвачка
си отсякох сам.
Кучето ме следва.
С него сме другари.
Утре рано, рано
ще сме сурвакари.
Мама ми извади
таткова премяна.
От такава хубост
Сънчо ме не хвана.
Баба подари ми
шарена торбичка,
а пък дядо викна:
- Я сурвакай всички!
Скокнах без да чакам,
да ги насурвакам.
Дадоха ми всички
питка и парички.
Чакат вън стопани
с дарове отбрани,
а очи ни греят,
сякаш песни пеят.
Ех, че буйна радост!
Ех, че сладка глъчка
тази нощ дари ми
дряновата пръчка!
ОБЛАЧЕТО ПУХИ
Тръгнало сърдито
облаче в небето,
майка си да дири
горе в ширинето.
Как да я намери?
Дудне и трепери.
В уплах то се спряло
и се разревало.
Ех! От този Пухи
няма вече сухи.
Всичките дечица
викат като глухи.
В локвичките скачат.
С Пухи се закачат.
Нищо че на двора
вика баба Дора:
- Бабини душички,
мокрички сте всички!
Спрете, не лудейте!
Ще се разболейте.
- Бабче, остави ни!
Бабче, пожали ни!
Вънка смраченява.
Нощ се пак задава.
Нека поиграем!
Нека помечтаем!
ПИЛЕНЦЕ
Я послушай, мамо,
пиленце как пее!
Кацнало на клона,
вятър го люлее.
Още разкажи ми
за това юначе!…
Чувам го как пее,
но кога ли плаче?
Знаеш ли бре, мамо,
кой го утешава?
Има ли си братче,
да го забавлява?
Има, рожбо мила,
нейде сред клонака.
Там, гнезденце свила,
майка им ги чака.
Майка им ги учи -
пеят в хор и скачат.
Те са тъй задружни,
затова не плачат.
