Георги Гривнев

СЪДБА

В памет на д-р Костадин Батинов

Да спасиш живота
на толкова хора -
без отплата, без корист,
без сън,
колко ти струваше, докторе,
да вдъхваш надежда в безнадеждността?
Колко пътеки измина
сред скали и борове -
да спасиш дете или жена?
Как си носил толкова болки
- свои и чужди -
загубил двама братя,
майка и баща?
Как изстрада участта
на силикозните миньори?
Какво сърце си имал, докторе,
да обичаш без остатък
родопци и магичната си планина?
Какви сърца са имали хората
стократно да ти върнат любовта
и да те изпратят - както се изпраща -
ангел на далечни небеса?
Докторе,
как спаси за живота
толкова хора,
а твоят - нужен като хляба,
като слънчев ден,
да остане неспасен?

***
Приближавам се и се отдалечавам,
а ти оставаш неизменно същата -
като брега от скален рид изваян,
във който се разбиват грохот и вода.

Приближавам се и се отдалечавам,
а ти си в свежата предутрин,
което значи - скоро ще разсъмне
и ще настъпи - пак очаквано - денят.

Приближавам се и се отдалечавам,
а ти оставаш неизменно същата.
И как да не коленичиш пред верността,
която в любовта е вездесъща!

***
Българино, не ти ли стигнаха толкова робства,
та сега си роб на още две -
на Европа -
двуличната, надменната, ситата
и на Америка
с ненаситния й хайдутлук.
Българино, забрави ли Балканджи Йово
и онази хубава Яна,
не ги ли сънуваш наяве,
не ги ли срещаш на малката улица?
Аз знам, в кръчмата си бабаит,
изпил две ракии
и изрекъл три псувни,
но прибереш ли се вкъщи,
забравяш за „пиянството на един народ”
и потънал в махмурлук,
забравил на кого си се зъбил,
вмирисан на чесън и лук.
Българино, не питам само теб,
но и себе си:
забравихме ли
Априлското въстание,
великият Ботев,
добрият дядо Иван,
безукорно чистият Левски,
който вече не казва:
„Който ни освободи, той ще ни зароби!”
А сега,
обърнал се в гроба незнаен,
мълви:
„Който ни зароби, той ще ни загроби!”
Не ни ли остана малко достойнство,
малко чест
и не на легло,
не в ярем,
а в борба да умрем?
………
Дано съм лош пророк,
но след време
в Българско ще спре
един далечен потомък на земляк-емигрант
- все едно как се казва
Доминик или Грант -
и насред Балкана
ще запали тънка свещ:
„България, горката…
да почива в мир!”
И няма да намери жито дори,
което да свари
и раздаде
за бог да прости, поне.