КОМПАС
КОМПАС
Нито слагам край на дилемата,
нито начало ще сложа:
често малките неща са големи,
а големите са нищожни.
Има връх в хранителната верига,
но не е най-висшият връх.
Който хапе, когото стигне,
ще се събужда вълк.
Жални са битовите победи,
криви - геройските пози.
Щом свободата не е безвредна,
от робството има ли полза?
Ако кулата в Пиза не беше крива,
кой би се снимал там?
Мъдрите щяха да са бодливи,
бодряците - да имат срам.
Нищо човешко не ни е чудно,
но в цялата тази врява
някой вечно губи без нужда,
за да ни вдъхновява.
НИСОЧИНА
Ние не избираме
родина и родители,
но и те не ни избират също,
тъй че няма как
да се оправдаваме взаимно.
Трудно е да бъдеш гръб на времето;
лесно е да станеш роб,
за да се освободиш
на три ракии.
Щом обстоятелствата
правят човека,
той става обстоятелствено пояснение
и даже да не си разпаше пояса,
пак го издават тънките му устни
с въоръжената до зъб
усмивка.
Сигурно си мислите,
че си хвърчи свободно,
след като небе, крило и вятър
са му всяка втора дума?
Центърът за управление на всички
полети надолу
винаги е горе.
Може да е парадокс, но е на същата нисочина.
Когато обстоятелствата говорят,
и фактите мълчат.
А който се смее последен, най-добре плаче.
ПОЕТ
Ако светът се пукне, пукнатината ще мине
през сърцето на поета.
Хайнрих Хайне
Пак се чувстваш виновен
за поредния фал.
Всички чаши с отрова
сякаш ти си налял.
Тарикатите - виж ги -
си постилат добре
и заплитат интриги
от рибарско тире.
Чудиш се, че не пасваш
в бутафорния ред.
Отговорът е ясен:
няма луд като теб.
Пак се чувстваш виновен
в тоя тъп водевил.
Всички чаши с отрова
сякаш сам си изпил.
Но когато планетата
се разцепи на две,
ще ни станат пътека
твоите стихове.
ТИХИТЕ ПОБЕДИ
Ето как става в живота -
без никакви задни чувства
изкуството убива
не злото,
а хората на изкуството.
Там метафората е истина,
а в битието - игра.
И в двете задните мисли
дават само фира.
И най-превратната правда
пада под похлупак;
даже Чарли забогатява
от ролята на бедняк.
Това, че са те харесали,
не означава, че струваш:
изпявали са си песните
всички, дето хитруват.
Който живее истински
без залъгалки и плюш,
той побеждава чисто.
Оркестри,
свирете туш!
ПОЕТЪТ
В памет на Валери Калонкин
Поезия и славолюбие
са толкова несъвместими,
че между тях са се изгубвали,
макар и с пропуски, мнозина.
На практика и на теория
задачата е безусловна;
за всичко - от плода до корена -
поетът сам си е виновен.
Не се натиска за прослава
и не обслужва ничий вкус,
а пише стихове тогава,
когато предусети трус.
Не трябват кой знай колко ум,
прозрения или предчувствия:
това, че не е вдигал шум,
не значи, че не е присъствал.
Каквото и да е направил -
известно или неизвестно -
поезията продължава
живота му със свои средства.
Изкачвал се е и по стръмното,
политал е и в пропастта.
Но само от върха на дъното
се виждат трайните неща.
Той е призван да брани трепета
и все пропуска своя ред,
че няма нищо по-нелепо
от изкушения поет.
ОТ ФРОНТА
Знам - животът е изречение
с постоянни глаголи,
правила, изключения
и достатъчно болка.
Някой случва с късметче,
ближат си други раните.
(А изравнителни сметки -
чак след век разстояние…)
В петолинията
между думите -
удивителни, точки, питанки
шепнат, карат се шумно,
пеят, молят се, ритат.
Всеизвестно е, че най-тихите
мерят с гръб битието.
И да не драскат стихове,
пак си остават поети.
Други пак се промушват
между думите и живота.
Гърмеж
от Първата пушка
все ги сварва в леглото.
Ала в пълното изречение
нищо излишно няма
като в стихотворение
с подпис
на Дебелянов.
ТАКСИ
„Най-лоши са искрените стихове”
Оскар Уайлд
На Николай Искренов, поет-таксист
Приятелю, ще бъда искрен:
таксито ти е залък жълт
в дълбоката уста на фиска,
безсмъртна като външен дълг.
Такива като тебе пълнят
до гроб държавната хазна -
да има откъде да гълта
хилядоглавата ламя.
На “Кръста” вече те очаква
пиян и окъснял клиент.
След малко ще се жлътнеш в мрака.
И тъй до сутринта - през ден.
Ти своя калник пак ще смачкаш,
за да не сгазиш някой пес.
Проскърцва стих като спирачка
към следващия ти адрес.
Поетът тъй във всяка случка
провижда поетичен щрих,
а някоя незнайна кучка
внезапно се прочува в стих.
Там като искрен чудотворец
свещенодейства Николай,
опровергавайки мажорно
сентенцията на Уайлд.
От Лозенец до гара Искър
той пръска своите искри.
И стиховете му са искрени.
Но още повече - добри.
