Интервю на Георги Н. Николов с писателя Бойко Беленски

- Драги Бойко, кога един народ посяга повече към историческото четиво - когато съдбините му са в апогей, или, както е у нас, когато цари хаос, униние и невяра в бъдещето?

- Историческото четиво е историческа памет. Тя винаги е нужна на народа и особено на подрастващите. За да посегнеш към такова четиво, а и към литературата въобще, е нужна духовна потребност. Тази потребност при всеки индивид е различна и специфична. Затова по различен повод хората прибягват до книгата. Едни за обогатяване на своя интелект, загърбвайки ефирните източници на занимания и познания, други за разтуха. Но, когато човек е в безизходица и ако е сигурен, че определено четиво и даден автор могат да го насочат и напътят, той ги търси и им се доверява.

- Проявява ли днес засилен интерес българинът към историческата тематика? Може ли тя да възроди приемствеността между поколенията сега, щом родовата памет е покрита с прах, липсват ясни национални приоритети, а патриотичният постамент е почти срутен?

- За радост, забелязвам възроден интерес към нашата история и делата на предците ни. Допечатките на книгите за Калоян и Омуртаг, издадени от „Атеабукс”, доказват това. Отговорът всецяло е свързан с първия въпрос. Условията предполагат такова завръщане към темата - алиенацията, глобализмът, нихилизмът възраждат условния рефлекс на нацията за отпор и оцеляване. Патриотичните чувства пораждат гордост за миналото, когато в съвремието няма с какво да се гордеем или светлите лъчи се броят на пръсти.

- Би ли споменал някои от най-характерните черти на нашето съвременно историческо четиво и може ли то да се сравнява със световно признатите образци в тази област?

- Това значи да говоря за избора на темите, стиловете и постиженията на Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Димитър Талев, позабравения Димитър Мантов и много други автори, чиито списък с имена ще бъде прекалено дълъг. Много от тях създадоха литературни образци, които са на световно равнище. Друг е въпросът, че Министерството на културата няма целенасочена и мъдра политика по тяхното популяризиране и утвърждаване извън пределите на страната.

- Ти създаде редица криминални романи с ярко обществено-политическо и социално звучене. Защо интересът ти се отмести към отминали епохи, макар пресъздадени не по-малко увлекателно: „Веда за Орфей”, „Поличба”, „Стамболов: воля за държава”, „Кан Тервел - спасителят”, „Цар Калоян”, „Съзидателят кан Омуртаг” и пр.

- Бруталната действителност ражда произведенията. Но когато пазарът се пренасити с четива, от които блика ужас и кръв - на човек му става байгън и си казва: „Малко ли е стресът, в който живеем и насилието, с което всекидневно ни облъчват масмедиите, та и аз допълнително да се вторачвам във всичко това?” Понякога ни се иска разтуха, дистанциране, потапяне в друг, по-примамлив свят. Затова в своите исторически романи винаги поднасям впечатляващи любовни истории. Смених тематиката малко преди да ме изберат за председател на Клуба на писателите - криминалисти „Саламандър”. Дългът ми повелява отново да се докосна до темата. Това правя соломоновски в новия си роман „Възмездието на Телериг”. В него има история, любов, шпионаж, екшън. Но такива са податките от биографията на моя главен герой.

- Имаш ли любим исторически герой и предпочитан период в миналото време? С какви чувства пристъпваш към съграждането на поредния исторически сюжет? Ще пробваш ли перото си и за чисто детската аудитория?

- Всички субекти, за които пиша, са ми близки до сърцето. Аз като актьор влизам в техния образ, съпреживявам страстите им, радвам се и тъгувам заедно с тях. Например Петър Делян от романа „Поличба” носих в сърцето си 33 години и накрая се престраших да го реализирам, или просто се почувствах готов и му дойде ред. Започна ли нова книга, с нови действащи лица, аз потъвам в действието и се превъплътявам в героите си. Още не съм готов да пиша само за деца защото виждам, че те са неосъзнати и преориентирани към повърхностните занимания, които ангажират, увличат, възбуждат въображението, но не развиват ума, както това може да направи едно добро, изпипано четиво.

- Какво още искаш да избереш в това необятно тематично поле? И има ли в него теми, които никога не би доближил? Впрочем, кои са най-актуалните исторически сюжети за съвременната ни читателска публика?

- Някои ме упрекват, че съм много продуктивен. Но аз живея в лоното на природата, сред четири планини, чета по 100-200 страници на ден и когато му дойде време, пиша по 15-16 часа без прекъсване. Само това правя, или по-точно съчетавам умствения с физическия труд, защото се грижа за плодните дръвчета и градината, а за отмора строя. Това ме зарежда с енергия. Всичко е планирано и по часовник. В момента е 3.00 ч. През нощта, а аз пиша. След Телериг искам малко да почина, защото знам, че посегна ли към новата тема - това ще ме погълне и изпие. А идея имам с какво да се заема, какво да осветя от нашата история, защото то е било пренебрегвано от другите автори, пък си заслужава реанимирането. Но засега ще бъда дискретен…

- Могат ли тези сюжети, пресъздадени талантливо и убедително, да променят към по-добро политическото мислене у нас? И макар отчасти, да премахнат жестоките противоречия между народ и управляващи?

- Могат, стига да има кой да ги чете, но властовите амбиции, алчността и пошлостта опростачиха нацията. Тези, които мислят само за кариера и пари не купуват книги и не четат. А на онеправдания, бедния, гладния, също не му е до книга. Той мисли за насъщния.

- Какво искаш да ни внушиш с чудесните си исторически книги, освен, че „и ний сме дали нещо на света?” Защото сега не даваме, а чакаме от света ум, разум и материални придобивки…

- Девизът ми след Омуртаг е: „Строили сме и пак ще строим!” Това изчерпва всичко. Сред нас има много избраници и хора, които ще оставят трайни следи в цивилизацията. Лошото е, че най-светлите ни умове заминаха и работят зад граница. Както едно време Асен Йорданов и Джон Атанасов и много други таланти.

- И в края на нашия разговор - какво пожелаваш на себе си и на перото си? А на съвременния български читател у нас и по света?

- Здраве и ищахът ми да пиша (стига да е стойностно) да не пресъхва, а на хората и най-вече на младите - да четат, защото това е най-добрата защита на очите и гимнастика за ума…