ВЪПРОС
ВЪПРОС
Сирия екне в душите ни скръбна…
Ванга предрече бедата, нали!
Колко сирийци бездомни
си тръгват!
От бежанците тежи и боли…
От емигранти са черните вести.
Граници няма и днес за смъртта.
Сирия плаче.
Поредна нечестна
е всяка война и сега по света.
Колко без изход напускат страните
и емигрират на всяка цена!
А колко оставиха, ще ви попитам,
България днес,
дори без война!?
23 декември 2018 г.
ХЪСКИТО ЛЕЯ
Почти като Хачико на гара Шибуя, Япония…
Тя е част от теб. И сянка твоя…
Тя е знак за преданост. За верността…
Ти така края нея си спокоен.
И до тебе е спокойна тя.
Остаряхте заедно. И на каишка
тичаха годините край вас.
Заедно. Почти като въздишка
мина времето ви
в неговата власт…
Ще ви помни паркът. Вашата алея.
Радостта там бе взаимна все така…
После твоята принцеса четиринога Лея
ще оближе със езичето ръка…
Бяга любовта необяснима
междузвездна
като за световната игра…
А когато някой някъде от двамата
завинаги изчезне,
ще остави нелечима
бяла болка на снега…
24 декември 2018 г.
ПАК ЛИ?
Пак ли ще идва след трийсет години
някой от Брюксел, от САЩ и Москва?
Пак ли през преходи нови ще минем,
за да се случи това - онова?
Вярно е, имаме вече банани
и свободата тук-там е дошла…
Други от Прехода правят подмяна,
седнали в меките чужди кресла.
Вярно е, можем спокойно да кажем
и своя дума на псевдопротест…
Ала престъпникът пак е по-важен
от пенсионера и бедния днес…
Пак ли ще трябва отново да минат
по процедури дела и дела,
да нарисуват червеното в синьо
с фини частици в поредна мъгла?
Пак ли измами отвсякъде дебнат
по телефони, в екрана, анблок!?
Тая фалшива промяна е вредна,
даже и без изпитателен срок!
Пак ли България цяла ни гледа
Главата на Рим тук как гали глава,
а ние в чакалнята сме разногледи
с вести от Брюксел, от САЩ, от Москва!?…
ЗАВИСТ
ИЛИ СТИХОВЕ ЗА МОСКВА, ЗА РУСИЯ И ЗА СМИРНЕНСКИ…
Поискаха ми да напиша стих. Стих за Русия и за руската душа…
Над листа бял аз свои нощи посветих. И кликвах с кирилица сто и повече неща…
Край мене яростно вилняха ветрове. Изменници кръжаха денонощно сто на сто.
Какво? Коя Русия търсиш в стихове? -
ме питаше без свян едно фалшиво малцинство в едно подобно и ненужно общество…
И политици жалки с гневните слова забиваха и в мен отровните стрели.
Каква Русия, русофили!? И каква Москва!?…
Светът с предателите още времето дели.
Поискаха ми да напиша стих… Нов стих. И нова рима да открия…
Тогава Христо Смирненски дойде при мене млад и тих…
И нямаше как и аз възторга си и завистта да скрия.
Та всичко той - той, оня двадесетгодишен юноша написал преди мен!
Какво след него можем още да напишем
за ескадроните и полета и порива червен!?
Пак стреснат, трогнат, и пак очарован, светът е погледа си приковал
в очакване за битките сурови - битки нови -
в едно сърце от разтопен метал…
януари 2019 г.
ЗНАК
„Ще бъда стар, ще бъда много стар…”
Никола Вапцаров на 110 години
То и днес не е времето май за поезия,
ала твоите стихове дишат сега.
Те са лек срещу жалка човешка амнезия.
С тях откривам край нас в мирно време врага…
Ти не стана и стар, много стар след погромите…
Ти остана Моряка, изпял песента…
И живееш сред нас и сега по законите
на човешката обич и паметта.
Ти си песен и днес,
ти си знак,
светла вяра…
След разстрела - какво? Просто червей. И нищо…
Ти си млад, много млад си, другарю Вапцаров ,
след куршума в едно Гарнизонно стрелбище…
Е, не става животът по-хубав от песен.
Но и днес твоят хляб много гладни насища…
А със зрънцето вяра се диша по-лесно
и след изстрел в едно Гарнизонно стрелбище…
януари 2019 г.
БОГОЯВЛЕНИЕ В КАЛОФЕР
Още е гореща песента.
Върху жар нощта балади ражда.
Тук жените ходят по жарта,
утоляват нестинарската си жажда…
Утолете жаждата в света
с българската песен уловима.
И до днес се носи с обичта
дъх на огън от червено вино…
По земята ни отколе е така…
Тука всеки танц е за добро.
А в Калофер в ледена река
с Бог мъже се хващат за хоро…
И хорото сгрява и в студа
голите измръзнали ръце.
Христо и Христос са свобода.
Ботев - вечно биещо сърце…
А в Калофер в ледена река
пак хорото мъжко плиска жар…
По земята ни отколе е така
в българския вечен календар…
СИНЪТ НА ГИНА КУНЧЕВА
От радост ли Гина заплака,
щом Сопот припомня сълзата
в последната среща… Тя знак е
в раздяла на майка с децата.
И Къкрина знак ще остави…
Бесилото в София - памет…
На помен жито се раздава,
дори кръст и кости да няма.
И питали няколко пъти:
„Ах, майко, житото къде е?”
„Жито се раздава за мъртви,
а моят Васил ще живее!”
И нейният син все по-силен,
без гроб, от бесило и днес е
по-жив и от живи Васил е
завинаги
с прякора Левски…
януари 2019 г.
НОВА ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА ПО ХРИСТО СМИРНЕНСКИ…
В ГОДИНАТА НА СВИНЯТА…
Стълбата е, джанъм, европейска вече,
щом е Брюксел новия адрес,
щом отиде там и по-далече
автентичната балканска тяхна чест…
Асансьорът социален депутатски
тръгва в своя шеметен кадрил…
Всичко уж е пак по равно и по братски ,
без значение какъв и кой преди това си бил…
С ценности от Евроатлантика
по рождение са принцове и те
в приказка за европолитика
тая стълба ще ги отведе…
И когато после се завърнат
в Еврозоната на Здрача, тук, при нас,
няма как с плебей да се прегърнат
в спомен за една филия с мас…
15 януари 2019 г.
ЯНУАРСКИ СНЕЖИНКИ
КИТАЙСКА СТЕНА
Успешен ден.
Китай е на луната…
Светът и за това си дава сметка.
Но как да стигнем ние до Стената,
по новата система за винетки,
извинете!?
ТУКА НЕМА…
Тука има, тука нема…
бил с винетките проблема.
И хазартът продължава
в преходната ни държава…
Без регистър,
с нов министър,
всичко си тече с поправки
и поредните оставки…
Но проблемите остават
в преходната ни държава.
И играта продължава.
Вече нямам и идея
в отговора на проблема
с „тука има, тука нема”.
А държавата къде е?
ПРАВОСЪДИЕ
Докога ще чакаме и траем?
Те по нови версии работят…
Кой предаде Левски пак не знаем,
както и убиеца на Христо Ботев…
ЗА ГАЙДАТА И ГАЙДИТЕ..
Да играем все по гайдата им - стига вече!
Нямали сме с вас алтернатива!?
Спри се, послушай се, човече -
гайдата е трети бис фалшива…
КАЖИ МИ , КАЖИ…
По Христо Ботев
„Кажи ми, кажи, бедни народе ,
кой ми те в таз робска люлка люлее ?”
Как да ти кажа! Той щял да си ходи…
Щял да си тръгне. Не мога. Не смея…
Как да ти кажа, Христо, Войводо,
като сме свикнали тук с Бодигарда!?
Как ще живее без Слънце народът !
И с тези дългове външни в милиарди!?
ПЪТ
45 години - смърт…
Май общо - девет петилетки!
Човекът е човек - на път,
дори да няма и винетки …
НА ЕДИН ДЕПУТАТ ОТ СИМИТЛИ
Аз съм българче. Обичам
от трибуната народна
депутатът ми да срича…
Аз съм българче подобно…
НОВО в ЦИК
Купуването и продаването на гласове без ДДС
и без корпоративен данък е …престъпление без наказание!
