Георги Барбаров

Пътечките,
с които охотно се изпреварвахме тогава,
буренясали
или пак ги затрили напълно
дъждовете и ветровете.
Неумолимо е правилото -
престанеш ли да газиш тревата,
провира се в мислите забравата.
И покрай теб минава най-скъпото
и неразбрано изчезва…
Не, не съжалявам за нищо.
И малко неща вече са способни
да ме разплачат,
а какво да говорим -
да ме разсмеят!
Толкова малко време
остава да бъда човек, боже!
И затова не струва
да търся помощ от никого.
Може би само от спомените…