Мария Маринова

Баща ми бе от сой и умен не по книга,
говореше не много, но като жив мъдрец,
животът ни е нишка, казваше, верига,
и всички ни обвързва с един и същ конец.

А нишката е важна и бавно се навива,
в кълбо, за да затегне човешките души,
тя трябва да е нежна, и гладка и красива,
да бъде кръв и корен и род да продължи.

А нишката е крехка и бързо изтънява,
тя трябва да е здрава по сила, не по цвят,
но хората са разни, едни я затвърдяват,
а другите я късат и бягат в чужди свят.

Но ти внимавай, дъще, говореше ми татко,
че нишката се ползва от някои врагове,
от нея те изплитат въже коварно, яко,
и могат да пострадат невинни вратове.