Георги Караиванов

ГЛУХАТА БАБА

- Докога ще трябва като луда
да ти викам: бабо, искам круши.
Баба гледа, гледа и се чуди:
- Де? Не виждам никъде да пуши.

- Чуваш ли го, бабо, нейде сгушен
пак ни пее весело щуреца?
- Тъй е, знай кое дете не слуша -
ще го грабне, рожбо, баба меца.

- Дай ми, бабо, да помогна с нещо,
но ще искам после топла пита.
- Вярно, супицата бе гореща,
но ти яде, детко, до насита.

- Уф пък, бабо, вече ми дотегна,
тебе нищичко не ти се дава.
- Да, ще трябва, чедо, да полегна,
че и снощи си не бях отспала.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1925-1926 г.

ВЕЛИКДЕНСКА ПЕСЕН

Гората бе мъртва заспала,
разбуди я Димо с кавала,
отгде го дочуха две вили,
две вили и три самовили.
Два дена гората преброждат,
три дена бърдата обхождат,
та Дима дано си открият
във някоя гъста кория.
Намериха Дима в гората
и строго му викна едната:
„Бре, Димо, бре, луд кавалджийо,
бре, Димо, бре луд гайдарджийо,
каква си ти песен подкарал
да буди и млади, и стари,
каква си ти песен разкършил,
та люшкаш и листи, и върше.
Нали са днес пости велики -
и нито се свири, ни вика.
Сгрешил си, бре, Димо! На село
от три дни е всичко замрело,
и нито кавал се дочува,
и нито се гайда надува!”

——————————

в. „Поточе”, бр. 12, 1929-1930 г.

ВЪЛШЕБНОТО ДЪРВО

Разправят, имало дърво вълшебно,
дърво на дървесата то било,
животни, хора, всички твари земни
спасявало от мъки и тегло.

Един дървар покрай дървото свърнал,
да стане богаташ си пожелал -
в куп злато се товарът му превърнал,
щом под дървото през нощта преспал.

Наш Бръмбарко рогат в една нощ станал
грамаден кит с триметрова уста,
а като мечка хитрата Лисана
пощяла да осъмне сутринта.

Един бедняк пък своята къщурка
превърнал на голям богат дворец,
а пъстрата гърбата костенурка
преобразил на важен първенец.

Лежа и мисля за дървото чудно -
ако преспя под дънера широк,
дали на сутринта ще се събудя
и аз с научен най-сетне урок?

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1934-1935 г.