Маргарита Петкова

На тази твоя прилична възраст
да се държиш така неприлично!
Сред тълпата, красив и дързък,
да крещиш като луд: „Обичам те!”

И на релсите пред трамвая
безметежно да ме прегръщаш.
Сто човека ще ни познаят -
току-виж ни подпалили къщите.

Но щом няма огън без пушек,
аз ти шепна: „Обичай ме, моля те…”
От приличие ми е до гушата!
Анушка е разляла олиото.

И какво от това? На тая
прилична до неприличност възраст
можем да му отпуснем края -
двама луди за връзване.