С ТОЧНОСТ НА ИСТОРИК И ХУДОЖЕСТВЕНО МАЙСТОРСТВО НА БЕЛЕТРИСТ
Писателят Георги Стоянов в своето творчество винаги е бил близък до родовия си корен,черпил е сили и вдъхновение от плодотворната мощ на тракийския чернозем, окрилен от божествената синева на равното тракийско поле.
“Миналото на село Конуш” /2007 г./ на Георги Стоянов е поредно доказателство за верността на писателя към историческите и нравствени ценности, завещани от дедите ни.
Чрез тях той подхранва все още мъждукащото ни родолюбиво пламъче на българи и гордостта, че принадлежим към народ със славно и трагично минало.
По начина на изложение на историческите факти и събития, по силата на художествено - повествователния елемент книгата “Миналото на село Конуш” се доближава до такива образци на селищни истории като “Миналото на Чепеларе” на Васил Дечев, “Миналото на село Яврово” на Николай Хайтов и “От далечността”/ история на с. Павелско/ на Георги Пашев.
Още първите страници на книгата на Георги Стоянов ни завладяват с дълбокото емоционално отношение на автора и публицистичен аспект на изложение.
В предисловието Стоянов пише, че това “не е многоучена монография за едно селище, а своеобразна родова библия, наситена с тъжни събития, оскъдни радости и усилия за оцеляване”.
И добавя: “Който не познава миналото си, върви към бъдещето с празно сърце и завързани очи”.
Авторът ни връща в “дълбините на времето”, когато по тези земи са живели траките, а оцелелите до днес тракийски могили са ням свидетел на това далечно минало. Спира се на произхода и значението на името Конуш.
На Конушката нахия, която съществува още от ХV век и ролята на селото като административен център до 1901 година, когато околиите Конуш и Рупчос се сливат в Станимашка околия.
“В под сянката на полумесеца” Георги Стоянов описва трагични страници от нашата история, подкрепейки художествено - документалния си разказ с исторически факти и документи.
Спира се на трагичния път на Патриарх Евтимий до мястото на заточението. Описва Араповския манастир като просветно и революционно огнище в този тракийски край, където е намирал подслон и Васил Левски, а Сава Катрафилов отваря манастирско училище, в което освен на четмо и писмо учи и на бунт своите ученици.
Проследява накратко живота и хайдушката дейност на Ангел войвода, закрилник на поробените българи в този край.
С точност на историк и художествено майсторство на белетрист Георги Стоянов ни разкрива вълнуващи мигове от Съединението - участието на Конушката чета и на поп Ангел Чолаков - “Героят от Шести септември” в това голямо историческо събитие.
Писателят проследява и участието на конушлии в барутното време - Балканската война, в която много от тях проявяват истински героизъм и оставят костите си по бойните поля.
Чрез спомените на живи участници в тази война Георги Стоянов ни прави съпричастни към тяхната съдба. Очерковите скици за тези ветерани от войната, по силата на художествените внушения са близки до разказа и правят книгата четивна и привлекателна за читателя.
Във фолклорната част на книгата авторът се спира на автентични конушенски песни, обичаи, традиции и празници, съхранили българското. Поместеният снимков материал дообогатява историята на Конуш.
Във втората част на книгата “Природна и материална среда” Георги Стоянов описва поминъка, землището на Конуш, дюкяни, воденици, както и населението му - имена, хаджии, кметове, музиканти и други.
Под заглавието “Науката в душите грей” той проследява историята на училището, църквата и читалището в село Конуш като духовни светилници.
Авторът се спира на многото музиканти в селото, както и на известния Конушенски оркестър на Никола Илиев.Запознава ни с големия конушки род Кръщаранови.
Проследява и двете заселнишки вълни в Конуш - на Пришълците от Копиловци и от Лъкинския район на Родопите и тяхното приобщаване към тукашното население.
Чрез есеистична форма на повествование писателят в “Шарена сол” ни поднася интересни и занимателни случки, прави групов портрет на конушлии, спира се на социалното раздвижване в селото, учредяването на политически партии и други.
В приложенията на своята история Георги Стоянов ни връща към два от разказите си “Тракийска легенда” и “Полъх от бреза”, отдалечени по историческо време и свързани с миналото на Конуш.
В края на книгата за родното си село авторът прави кратка хронология на по-важните събития свързани с Конуш чак до наши дни.
“Тревожна равносметка” е своеобразен епилог на “Миналото на село Конуш”, в който будната гражданска съвест на писателя Георги Стоянов не може да подмине “демографския срив и дълбоките духовни и материални щети в България” през последните две десетилетия.
На фона на тази печална равносметка звучат оптимистично думите на автора: “Неправдата няма патент за дълговечност. Бъдещето е на истината”.
Историята на село Конуш на Георги Стоянов е не само потвърждение на българщината и здравите родови корени, но и поредното доказателство, че големите събития винаги имат своите регионални измерения.
В това се крие и потребността от тази книга, написана с любов към родния край и белетристично майсторство.
