Гюлшен Алиева

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА

Сега душата ми е брод,
не я зачеквайте със думи
и забравете, че съм роб -
аз съм в сонетите на Руми.

Сега душата ми е кълн
от кълновете на Всемира,
жарава съм, по ръб от трън,
аз просто свиря свойта лира.

Сега душата ми е връв,
развързвам я и коленича,
понякога е цяла в кръв,
когато истински обича.

Сега душата ми е сън,
разсипва еньови слънца,
не си мислете, че съм гръм,
аз съм шиник със семенца.

Сега душата ми е жар,
троха от обич оцеляла,
тя мрази дребния пожар
сънува лястовица бяла.

В БОРОВИНКОВАТА АНТЕРИЯ НА ЕСЕНТА

Сбъдвам се
във лястовица
с трохичка във бялата човчица,
във южняка, който се къса в косите ми,
в разсъмването пъдпъдъчено,
скрило в пазвата ми залеза,
изросявам във еньовче
и в мъхава мида нося сърцето си,
а в шепите ми зрее щуро лято.

Сбъдвам се
във цвят от дива ябълка
и скута ми ухае на росни перуники,
сбъдвам се
в една тишина, запредена
с тънката нишка на душата ми в рими,
в ручейче пресипнало в мълчания и песъчини,
в покълнало връхче пшеничено,
кърпещо тъгата ми,
във боровинковата антерия на есента,
в следа от паяче, във птичите ята.

Сбъдвам се, ….сбъдвам се… във себе си!