ОЧАКВАНЕ
Един камион беше пристигнал в този затънтен край.
Мина по главната улица и вдигна прахоляк.
Цял облак!
По тази улица отдавна, отдавна дори каруца не беше вървяла.
Мина и замина.
Една, две, три… Три къщи оцелели, пет полусрутени, седем съвсем съборени от времето.
Някога това било голямо село.
С кръчма, хан, училище и църква.
Един човек, седнал на пейката пред ниска порта, повдига бастуна да поздрави онези с камиона.
Дори не помръдна от мястото си, когато прахолякът го обгърна.
Радостен беше да види хората, да чуе шум.
За него прахолякът беше милувка! Защото беше сам. Сам човек сред три оцелели къщи, пет полусрутени и седем, съборени от времето.
От времето и човекът беше станал старец.
И всеки ден сядаше на пейката пред малката порта, подпираше се на бастуна и гледаше.
Гледаше към долината, поглеждаше и към балкана и чакаше…
Един човек, останал сам, седеше до късно вечер на скамейката, загледан в тъмното небе, където от време на време падаха звезди.
