Емануил Мутафов

Коледуването е първият по реда си български обичай от цял цикъл такива от Коледа до Енювден, посветени на слънцето, почитано някога като божество, наречено в народните ни песни „Бяла Бога”.

Той е във вечна борба с мрака, студа и смъртта. Пoбедата му носи светлина, топлина, живот, здраве, плодородие, благодат. Това се пожелава с песни и благословии.

Срещу Коледа и сутринта във Варна, сега се чуват коледарски песни, пеени от хорове, често пременени в български национални носии.

Все в този цикъл влиза и сурвакането на Василев ден, в надвечерието на който ден се прави сладка пита, символизираща слънцето с лъчи на вси страни.

Между начертаните лъчи домакините са скрили сребърна пара и клонченца от дрен с пъпки, на който домакинята е придала някакво значение, например, на къща, лозе и т. н.

На тази символистика се отдава известна интимност в семейния живот, затова разчупването на питата (понякога тя е баница) се очаква с интерес. Така също с интерес се очакват и първите сурвакари, за да се види: кои ще са, какви ще са, от здраво семейство ли са и т. н.

Макар начинът, по който се провеждат сега тези обичаи във Варна, да не спазва обрядния си характер, все пак те са обичаи, които с малко или повече изменение се спазват от българския народ.

Подържането им във Варна извиква известни спомени, които не са без значение за историята на града, съвсем преобразен в последните 50 години.

Ако някой, който е напуснал гр. Варна преди 40 години, се върне, той няма да познае града. Напразно ще търси някогашните „Балък-пазар” (където е сега земеделската банка), „Ченгене-пазар” (където е сега площад „Екзарх Йосиф”) с бакалници изложили стоките си до сред улицата и с продавачи, които се надвикват в устното рекламиране на стоките си.

На мястото на кривите и тъмни улици, където прозорците на срещуположните паянтови двуетажни къщи надничат едни в други, той ще види прави, широки и светли улици с модерни къщи.

Ако ли се случи по това време, когато денят почва да расте, то наместо някогашното шумно посрещане на новата година с гръцката песен „О айос ай Вашили ерхете…” от момчета с украсени фенерчета, или свирена от латерни, обхождащи къщи и дюгени, той ще чуе хорове да пеят:

„Стани нине, Господине,
чимшир порти отвори ни,
…. че ти идат добри гости,
добри гости - коледари,
те ти носят добри вести.”

Спомням си как майка ми преди 40-45 години негодуваше против пеенето на тогавашната гръцка песен срещу нова година. Пъдеше певци и свирачи, ако не и пеят българска песен.

„Вече е българско, запейте ми „Замъчи се Божа майка” да ви даря! Какво сте се запрозявали „айо, айя?”А съседките мърмориха: „Аница не бариор фукаре газетася гиби да ковайоръ йенисенеджилери?” (Ана какво се е развикала като бедняшки вестник (подбив) и пъди новогодишните певци?)

„Всички ви ще прогоня!” - се заканваше тя. „Или ще ми пеете български песни, или да се махате!” Тогава живеехме в гагаузката махала. При постоянната ни гостенка - беднотията неведнъж ми е минавала мисъл да тръгна и аз с фенер в ръка, за да спечеля малко пари; но майка ми не даваше и да спомена това.

Един път, без да знае тя, аз тръгнах с другари по честитки. Бях си събрал няколко гроша. Като се научи майка ми, хвърли парите, а мене така наложи, че вече не помислих ни за гръцката песен, нито за гръцкия обичай.

Колко горчивини понасяше тя от близки и далечни, но не преставаше да иска български песни да й пеят.

Ще отиде на гости у някоя именница, току я видиш да се връща разлютена и вика нам: „Какво стоите? Я ги подгонете ония там!… Ще ми пеят такива песни! Свършили се българските. Нека пак да пеят!”

Ние знаем: натупала е пак някои, които се одързостили да пеят или приказват нещо против българите. (Едра жена беше, не й се стоеше насреща).

“Аница дър о. Онун ичин бир айос вар, ода булгар” (Ана е тя. За нея един светец има, и той е българин”), казваха за нея.

Тази й враждебност допираше още отпреди освобождението, когато е била една от първите ученички на учителя Арабаджиев в първото училище, помещаващо се в дома на българина Пейо (съсед).

Сега всички, без разлика, знаят само коледуването, или изобщо, българските народни обичаи, дори устройват „битови вечери” и т. н.

Тези обичаи, както всяко българско национално проявление, в средища, където е било силно влиянието на гърците през време на робството, са били преследвани и осмивани жестоко.

И през първите десетилетия на свободния ни живот във Варна се осмиваха българските обичаи, и ние малки тогава, не ги знаехме. Враждата, обаче, между нас и гърчетата беше голяма.

Тя често се превръщаш на фирмен бой с камъни, хвъргани с прашки, докато се намесят възрастни и ни разпръснат.

Със засилването на българския елемент на просветата Варна изгуби предишния си лик и стана модерен град. Някогашните махали (гръцка, гагаузка, еврейска, арменска, турска, татарска, българска) вече не съществуват.

Двадесетхилядният град, с изглед на международен, сега 70, 000 български град, който все повече се ръзцъфтява, въпреки бедността, причинена с отнимането на хинтерланда й на север.

И това естествено пристанище на българската земя живее като част от българския народ, който радее за по-щастливи бъднини.

——————————

в. „Варненски кореняк”, г. IX, бр. 6, 20 февруари 1940 г.