Людмил Симеонов

На Гeорги Драмбозов

Какво ми даде ти? Какво ти дадох?
Живота си със тебе споделих:
и болки, и съмнения, и радости,
и моята тъга,и моя стих.

Реката ти през мене преминава -
рой изгреви и залези влече.
Аз винаги при твоя бряг оставам,
тъй както някогашното момче -

при твойте хора и при твойте улици,
при спомена за първата любов…
Часовникът от старата ти кула
пак бие във сърцето ми, Свищов!