Пенчо Чернаев

Срещал съм нерядко името на Георги Майоров под отзиви, рецензии и статии в различни литературни и други издания. Те са будили любопитството ми, чел съм ги с интерес.

Впечатлявали са ме наблюденията му върху литературния процес, актуалните му оценки, неказионният език. Усещал съм дори професионална близост в разбиранията за литературата, в отстояваните възгледи и позиции.

Ето че сега пред мен е цял том, озаглавен ,,Четвъртото измерение” (изд. ,,Световит”, София, 2015), който при това започва със знаменателното изречение: ,,Никога не съм мислил да ставам критик.”

Прочетох сборника с удоволствие и направо ще кажа, че съдържанието свидетелства за един творец в развитие. Това се вижда и от хронологията на публикациите му - от 1984 до 2014 г.

Авторът неотстъпно е следил през годините изявите на десетки автори - прощъпулници на литературното поприще или утвърдени, наложили се сред публиката имена.

Той изминава през книжовното поле трудния път от отзива до литературно-критическия портрет. Писал съм за някои от разглежданите от него автори и затова ме интересуваше другото, различното, чуждото виждане и преценка.

Георги Майоров не се бои да анализира магията на Евтим Евтимов, гръмоотводите на живота в стиховете на Велин Георгиев, земята и небесата на Драгомир Шопов, мистерията Любомир Левчев, безспорното спорене на Иван Есенски…

А до тях са имената на все още твърде малко познатите Ани Чолакова, Елена Грозданова и други.

Предпочитанията му естествено са към родопските автори, тъй като сам е от този регион. Тук са Елена Алекова, Димитър Златев, Филип Марински, Владо Арденски, Станислав Сивриев, Светозар Казанджиев…

Общо в сборника са 40-на творци от всички краища на страната, с повечето от които има лични познанства и приятелства.

Най-пълно е развил схващанията си за литературната критика - нейното значение, място и задачи - във въведението си и в дълбоко промислената статия за Благовеста Касабова ,,Четвъртото измерение”. Кое е това измерение, какво е то?

След широтата на мисленето, далечината на виждането, висотата на изказа, той поставя дълбочината на прозрението, като се позовава именно на нейното критическо творчество.

Тези принципи Георги Майоров се стреми да следва и в своята критико-анализаторска дейност. Споделям напълно желанието му ,,критиката да събужда чувства”, да говори по човешки стоплено и облечено в просторечие.

Той иска литературата да е изследване, а не енигматика, забава и самозабрава. В личните му писания прозира жаждата за глъбина и небеса.

Тъкмо на тия начала Георги Майоров набляга в собствените си анализи, търси високохудожественото, висококачественото в творбите, бори се срещу помията на посредствеността, срещу ширпотребата на бездарието.

Може да не си съгласен във всичко с него, но не можеш да не уважиш позицията му, аргументацията му. В статията ,,Преяждане с показност” и ,,Рефериране на културата” постига една извисена публицистичност.

Хрумва ми, че под някои от най-значителните си сполуки, например великолепния портрет- есе за Евстати Бурнаски, авторът би могъл да се подписва не Майоров, а Генералов.

Със стабилните си критерии, с анализаторския си усет, с проникновението в произведенията, проявени в ,,Четвъртото измерение”, авторът доказва, че е стъпил на свое място в тънката редица на съвременните литературни критици.