ЛУННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Иван Антонов

ЛУННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Мълчание на птица. Нощ и сенки в тъмнината.
Съдбовен кръг в небето е огромната луна,
а нейде между мен и нея някой с лунната соната
събуди нощната бездънна тишина.

Събуди се вълшебството неземно -
дали от оня гений или от болките във моята душа,
но тази нощна музика, когато бе потребна,
до мен, спасила ме от самотата, долетя.

И полетя душата ми, притихнала и лека,
над петолиние незримо във нощта,
възкръсна в мен величието на човека,
осъзнал, че само “красотата ще спаси света”.

Мълчание на птица. Сенки в тъмнината.
Съдбовен миг под светлата луна -
до небесата възвисен от лунната соната,
преминах аз през страховете на нощта.


МАЛКА ИЗПОВЕД

Каква съдба аз имах само:
прегръщаха ме, удряха и плюха ме в лицето,
изгарях в болката си като в пламък,
но пазех да не изгори сърцето.

И пазех да не отлети душата
в страна, покварена от злото,
тежеше върху нея сянката на самотата,
но аз се вкопчвах в любовта и във живота.

Така скъпернически кътах светлината,
с която търсех думите за стих и песен
отвъд обидата и по-нататък
в пространството, от птиците понесен.