Георги Н. Николов

Живеещият в Австралия Георги Гълъбов е автор на поетичния сборник „Прекършено крило” и на издадената на четири езика книга „Сентенции”. А наскоро отпечатаното томче „Дива страст”, най-новата засега творба на този автор, е дело на ИК „Плеяда”, С., 2018 г. То предлага седем разказа, всеки от които е малка сюжетна планета.

Фокусирала по страниците си теми от историята - близка и далечна, и от съвременността. Някои от тях - „Хорото”, с почти баладичен финал, други - „Съкровището” - изтъкани с елементи на фантастичната реалност, или с криминален привкус, какъвто носи „Съдба”.

Самите герои обитават света в различно време и при различни обстоятелства. Поставени са и в различни ситуации, в енигматиката на които личността изявява себе си, влияе на околните и на обществото. Достига до героични върхове, или затъва в тинята на моралното падение - „Приятели от фронта”.

Понякога тя е привидно незабележима, както в „Монката”, сред сивата монолитност на тълпата. Но крие в себе си неподозирани сили, за да се опази от ударите на съдбата и да заслужи тихото човешко щастие. Впрочем, какво е щастие?

Повечето от персонажите имат свой конкретен отговор, вплетен в щенията и постъпките им. В прогнозите им за бъдещето върху изменчивия коловоз на реалността.

За Стефан то се фокусира в греховната страст към Вероника, довела до трагичната смърт на сина му. За Ясен - да опази честта на Иглика и да съхрани чистата си обич към своята избраница. За д-р Николов и семейството му пък смисълът е в охолното съществуване във висшите етажи на гражданската пирамида.

Да, героите на Гълъбов са „заснети” индивидуално, а вярната им психологическа характеристика ги прави за читателя достъпни и разбираеми. И никой не съществува сам за себе си.

Те са продукт на съвременното им общество, а стартът им във вълните му е различен: тук - от портала на бежанския лагер, там - сред бедността в крайна софийска уличка или в безметежната битност в някоя просперираща държава. Разбира се - и у нас, защото действието в някои от разказите се развива в България.

Особено след „демократичните” промени, точно и вярно запечатани от автора за поука от стихийната масова наивност:

„И промените не закъсняха. Всеки можеше да получи така недостижимия преди задграничен паспорт, отменено бе софийското жителство. Хиляди се втурнаха да си пробват късмета по света. Хиляди се преселиха в така недостижимата София. Хилядите изгнили стари лади бяха заменени с хиляди изгнили стари коли от Западна Европа и тротоарите станаха паркинги. Хиляди просяци се настаниха по улиците. Хиляди бивши „активни борци” получиха обратно неизвестни досега имоти, а някои получиха и милиони, с които изкупиха фабрики, хотели, търговски централи, многоетажни кооперации. Хиляди се ровеха в кофите за боклук, а хиляди ги гледаха с безразличие от новите си мерцедеси, аудита и беемвета”.

Централен герой в сборника „Дива страст” е Човекът. Но не толкова като символ, а като изваяние от мислеща плът и гореща кръв. Биологичен модел на разноликото единство, в чийто кипеж от страсти, или в страшната тишина на апатията, се сблъскват за надмощие доброто и злото.

В разказите на Георги Гълъбов те никога не са равнопоставени. Борбата им за доминиращи позиции чрез постъпките на типажите е понякога видима. Понякога - притаена в очакването за победа пред олтара на някаква цел.

Също толкова различна в същността си, колкото са нееднакви и самите човеци, нейни адепти и реализатори. Кой е същинският й двигател?

Силата на парите, или омаята на любовта? Може би копнежът по тихо житейско пристанище, в което годините тихо ще се отронват от календара?

Или пък щастието на децата, в чиито очи ще се вгледаме за последно, преди да поемем вечния си път? Неизвестно…

Не сме еднакви и ни е присъщо да се смятаме за по-добри от другите. Трудно се доверяваме на приятели, капсулираме се, ставаме мнителни и агресивни.

Макар че сме люде по образ и подобие Божие, забравяме смъртния си произход.

Улисани в дребни мераци, намръщени неясно защо на ближния до тебе, не усещаме как земните ни дни постепенно свършват.

И всяко разкаяние идва късно, но идва. За да ни подскаже, че сме могли да бъдем и други.

Че приятелски протегнатата ръка и топлото слово към изпаднал в беда се запомнят най-дълго, докато спечеленото огромно богатство все пак ще се разпилее и след него ще останат само прах и пепел…

Много са посланията в иначе неголямата по обем книга на Георги Гълъбов, написана увлекателно и завладяващо. С вещина за нравствените стойности на битието, с познаване на историята и обществените процеси на днешното време.

Убеден съм, че българските читатели ще останат удовлетворени в очакванията си от прочетеното. А защо само българските читатели?…