22 години от ВЯНВ /Великото Януарско Народно Въстание/

Денчо Владимиров

Как да забравиш такива хора! Как да забравиш тяхната „революция”, подпирана и от отвън,и отвътре /че и от самата вътрешна опозиция на управляващата тогава партия БСП !/, на която народът бе дал през 1994-та пълен мандат за управление!

Да,наистина къде са сега апостолите на този позорен период от живота на народа български, започнал с режисирани саботажи - хлебни кризи, сривове на банки, вътрешно дворцови преврати на „Позитано” 20 и прочие, с песента на дебелата естрадна жрица, призоваваща до всяко добро демократично същество да застане още едно демократично такова…

Спомняме си за хвърляните по парламента павета от въстаналата демократична общност, хвърляните от революционен устрем в стъклените витрини полицаи и за други подвизи от същата демократична, почерпена с уиски и стипендии общност…

Къде са сега апостолите на българската демокрация?

Като оня мъж, с превръзката на главата тогава на януарските барикади в голема София. Впоследствие тя се оказа съвсем пиратска, символ на проведената от него разбойническо-мениджърска приватизация /така я нарече народът/. Съвсем дебелоок, сега той от време на време пак дава акъл по някое радио от Сценария на прехода.

Новата му лаборантска заплата очевидно не му стига за насъщния, все някой хонорар ще му се завърти от тия участия по медии. /Пък и що имоти му се струпаха на главата на този апостол на капитализма, бивш асистент по марксически науки, и те трябва да се обгрижват, а за това, както ще ви покаже той характерно с пръсти, трябват много пари /прочети Ж. М. Желев, Събрани съчинения, портрета му за този демократ/.

Пък и баровски стандарт трябва да си поддържа този тип, пардон, от този тип хора, които все ги класират начело за каймак на нацията.

Три пъти беше Мъж на годината на едно кафене-радио, но не му стигна елементарно мъжество да се пребори като правителствен началник за спасяването на медицинските ни сестри в Либия от ада, а хвърли във въздуха историческата фраза: „Ами ако са… виновни?”

Къде ли е и друг един апостол на януарското въстание? Живеещият дотогава в панелка бивш тих канцеларски служител, днес супербогат собственик на хотели, заводи, цветни метали, води и на какво ли още не!

Той, дето се канеше по време на Въстанието да отдаде „заслуженото” на комунистическите родове до девето коляно, а сега ни се чува - ни се вижда. Народът мълви, че вече имал този апостол на демокрацията хотели и отвъд републиканската ни граница, сигурно е вярно. Като твърд последователен апостол може да се е вредил с божията помощ и за това…

Сещаме се и за друг апостол на Великото януарско въстание и демокрацията - за някогашния адвокат, платен сказчик по въпросите за социалистическото семейство, бивш пламенен и усърден секретар на Димитровския комунистически младежки съюз в образцова гимназия.

По едно време беше голям началник в държавата, но след това следите му се губят от очите на народа. Е, не е останал без хляб, слушал съм го, добър китарист е, все някъде може да заработва хонорар. Нали затова се бори за демокрацията човекът…

Сещаме се и за друг апостол на Въстанието. Бившата външна министърка, бивша лидерка за кратко на СДС, тя се писа експерт по нахранване на журналистите. Може ли да се забрави как на 4 януари 1997 година тя артистично подскачаше и се друсаше в такт на песничката „Комунизмът си отива”, хваната за ръце като за казачок с друг апостол на Въстанието, останал в народната памет като Бъки Бомбата?

Впрочем къде ли е и той? Не вярвам специалните сценаристи на Прехода да са го оставили само на сух хляб и фронтови чай без захар. Грижат си се те за статистите от подлата постановка на Прехода…

Хоп, ами къде е и друг един апостол на Въстанието, Синдикален лидер, той си захвърли синдикалните вносни доспехи и потъна в забрава, посипвайки почти ритуално главата си с пепел за вършеното от него и така наречените му съчинени за нуждите на Прехода синдикати…

Сещаме се и за един друг апостол от славното време на Януарий 1997-ма. И той, и другите вече отдавна забравени апостоли на Движението му за Никъде, дадоха своята дан за събарянето на избраното от народа ляво правителство на бившия комсомолски работник Жан.

Сега, казват този апостол и от Сценария на Прехода, бил се оттеглил в някакви потайни сгради, тип сараи, и си гледал като експерт науката, хидроенергетика или нещо подобно хидресто за българската нация…

Е, сещаме се и за апостолите на Въстанието от вдигналата се на революция провинция. За бившия печатарски чиновник, поет, бард, завеждащ военно-патриотичното възпитание, неуморен сказчик за борбите на народите от Азия, Африка и за издиханията на гнилия империализъм.

Той по спецСценария впоследствие израсна до ниво трибун на януарските барикади в П. Сложен туристически път измина този герой на нашето време, който през януарий бе от партията на народа „СДС”, а днес поминуващ си пак добре от новата партия на народа ГЕРБ. А утре? Сигурно пак поминуващ си добре от друга партия на народа /както я сервират от спецотдел „Сценарен” на Прехода/…

В този кратък парад на апостолите на Великото януарско въстание се сещаме и за един друг такъв мъж с такъв революционен ранг. Тогава неговите „воини” бяха вървящите страховито със запалени факли по нощните улици на потъващата в демокрация страна и с викове „УУУУ” и „Долу”, възцаряваха „вечна правда на света”, както е казал поетът по съвсем друг повод.

Сега въпросният апостол се е отдал, както се чува, на търговия със самолети и бронирана техника, върти се като ветропоказател, но пак все ще падне нещо и за него, та да има какво да се яде, като падне най-после и това съчинено за нуждите на Прехода правителство и тази януарска мъгла в главите на българите…

А ето че тия дни, покрай сагата с пребития от цигани български военнослужещ в пловдивското село Войводиново, стана дума и за стари истории от зората на българския Преход към Никъде.

За един от главните герои в този исторически фарс, изпратен в Отвъдното царски в патриаршески храм като вода ненапита, почти светия.

Ето сега за Същия научаваме нови стряскащи неща. Например, че в качеството си на президент остро е скастрил навремето смел български МВР-началник от провинцията, затова че си е позволил да влезе в местно циганско гето в зората на демокрацията и да обезпокои тамошния …важен електорат с акция, при която били спасени от съдба на проститутки 70 отвлечени от местни сводници красиви момичета от града и страната.

И пак в тази зона на този „обезпокоен безтактно от полицаите електорат” било открито и отвлечено младо семейство от града, с пребит с железни пръти младоженец и невестата му, бременна в 6-тия месец, изнасилвана от 70 изроди, за което впоследствие… само трима от извергите впоследствие са били получили присъди от демократичната ни Темида…

Та, за своето „прегрешение” пред важния електорат смелият МВР-шеф бил схокан от „бащата на българската демокрация”, държавен глава и светкавично преместен от провинцията в столицата, за да не безпокои повече „безтактно” важния като слънцето и въздуха за партиите на Прехода цигански електорат!

Тепърва на бял свят ще излизат още хиляди, хиляди неизвестни детайли от живота на „апостолите на българската демокрация от 90-те години и нататък”. Историята в края на краищата ще си каже тежката дума и ще го има всеобщото презрение от потомците към апостолите на този злощастен, привнесен отвън, демонократичен Преход в многострадалната ни държава.

Само че… ще я има ли тогава България?

„В това е въпросът!” - както би казал Хамлет отново на чист български език.