БЕЗ МОЛИТВЕН ОБЯД…
След 75 години…
10 януари 2019 година… Каква бяла красива градска тишина… А преди 75 години на този ден столицата ни е почти разрушена.
Една от най-жестоките от общо единадесетте въздушни нападения на англо-американците над града ни е в историята, месеци преди днешни наши съвременници да обявят периода след 9 септември 1944 година за престъпен…
Но престъпленията са регистрирани, явно, и преди това…
Хиляди убити, хиляди ранени, хиляди разрушени сгради, опожарени къщи, частично съборени централни здания, между които крило на Народния театър, централната сграда на БАН, съседни здания, разрушена е водоснабдителната и съобщителната мрежа, а хиляди, останали без домове са евакуирани в провинцията…
Градската легенда говори и за хвърлени детски играчки, които са избухвали и убивали деца и жени…
София трябвало да бъде изравнена със земята, тук да се садят картофи , както по - късно един български премиер също ще ни съветва сами да си садим картофите и сами да се изхранваме с тях , както е правело неговото семейство в Банкя при социализЪма…
А след зловещите бомбардировки господин Чърчил ще каже: „Отлично!”…Ние пък след години ще издигнем паметник на тези престъпни бомбардировачи…
Сега, след 75 години нито една свободна българска централна медия не посмя да върне този спомен… Днес се правят успешни молитвени закуски отвъд океана, където доайен като участник е „машиниста” на политическа партия „Герб”… Цветан Цветанов /определението е на депутата Георги Марков, или Николай, или Гого Дантелата - както искате, така го помнете бившия ни председател на Конституционния съд/.
А можеше да спретнем и ние днес просто един „молитвен обяд” в памет на разрушенията в столицата и като помен и за загиналите американски и британски летци и войници, които си и имат и памет от камък…
Умишлено не цитирам точни данни за злодеянията, не правя реклама на американските изтребители и бомбардировачи, за да няма алюзии и нагнетяване на обстановката в иначе стабилната ни държавица, да не се приеме като саботиране на успешното управление на Борисов и сие в третото му успешно и перфектно правителство… Скоро ще дойде Главата на Ватикана и вероятно отново ще бъде погален по главата нашият „падишах”, както вече го наричат някои у нас…
Жестоката бомбардировка от 12 часа и тридесет минути на 10 януари 1944 година ще се повтори на 24 януари същата година, така че има време за молитвен обяд, закуска, вечеря в чест на една кръгла, дори юбилейна годишнина /75/ на опита на американски и британски самолети с база в Южна Италия да сринат със земята столицата ни.
А освен нея са пострадали Враца, Дупница, други селища, но това са подробности само…
Хрониката на нападенията, на жертвите и разрушенията си остава за нас… Сега сме част от тези евроатлантически ценности и няма защо да намираме поводи да ни обявяват за противници на НАТО и Европейския съюз…
Става дума само за памет, за лечение от амнезия и вярно тълкуване на понятието престъпност и престъпно време… Още повече, че в центъра на София има дори една „дупка” в една градинка, която казват, че е също белег от онова време… Следите остават, господа проповедници и глашатаи на истината!
10 януари 2019 г.
