ВИК
ВИК
„Милост за живите!…
…За нашите грешки,
за нашите слабости - милост!”
Гийом Аполинер
Под сянката на мислите ми диша
една забравена, ранена дума.
Във кой ли миг е станала излишна?
Кога ли си е тръгнала безшумно?
Дали съм я изхвърлила небрежно
от свитъка със бляскави клишета,
или се е стопила безнадеждно
в жестокия казан на битието?
Объркан свят. Кого ли да попитам?
В сърцето на деня горят пожари.
От празни думи ме болят очите.
И този филм безкрайно се повтаря.
Пространството кънти от безсърдечност.
С пресъхнал глас, усмихвам се насила.
Тече животът. Жаждата е вечна.
Светът е болен. И му трябва милост.
ПИСМО ДО ЛЮБОВТА
„…щом любов нямам, нищо не съм.”
Апостол Павел до коринтяните
Трябва да те има някъде, защото
времето без теб ще ослепее.
Пепеляво-сив ще си тече животът,
птиците от страх ще полудеят.
Трябва да си жива! Винаги. До края.
Иначе светът ще се изгуби,
ще потънат всички чудеса и тайни,
хората ще станат зли и груби.
Трябва да те срещна. Нищо, че е есен.
Сигурно лекуваш стари рани.
Ще запаля огън, ще те стопля в песен.
За да имаш повод да останеш.
Знам, че си наблизо. Може би се криеш.
Ще те чакам дълго, до премала.
И ще се преборя с хиляди стихии.
Нищо, че е късно за начало…
Даже да отминеш, пак ще си ми всичко.
Споменът за теб ще ме люлее.
Трябва ми да знам, че мога да обичам,
за да имам повод да живея.
