ВИСОЧИНИ
ВИСОЧИНИ
Да погалиш България с очи,
да й се порадваш с душата си…
Събрала толкова височини,
красива като мечтите ни.
А както беше казал Поетът,
тя е колкото една човешка длан.
И цял живот
ще вървиш с Обич към Нея…
… И никога няма да бъдеш сам!
РОДНИЯ КРАЙ
Той е заседнал в очите ни…
Като пръстен сърцето ни стяга,
когато я няма резедавата шир -
на полята…
МАМА
Някой ме докосва във съня…
Литват бели пеперуди.
Слънцето е слязло до очите ми.
Толкоз близко - жари, жари…
Чувам смях и тихи стъпки.
Утрото ли иде ?
Някой слага устни на челото ми.
Някой ме докосва във съня…
СРЕБЪРНАТА ТАБАКЕРА
В памет на баща ми
Баща ми пушеше „Слънце” и „Златна арда”.
Вземаше бавно цигара от сребърната табакера,
леко и галещо я близваше с език
и запалваше с явна наслада.
Така си почиваше и му беше хубаво.
Нищо, че майка му се караше,
че й одимява душата.
Беше ни светло.
Баща ми пушеше и си почиваше.
Аз подскачах край него и се
радвах на къбълцата синкав дим…
… И днес, когато баща ми го няма,
гледайки сребърната табакера си мисля,
колко спокойно беше моето детство!
МОДЕРЕН ПАНОПТИКУМ
Защо ли си мисля за древния Рим
и за нестихващите оргии…
С бързи стъпки натам вървим,
накичени с маскарадни маски.
Сменят се само шутовете и навалицата,
а медиите пеят “Осанна!” и “Разпни го!”…
…А продажните “мадам”
се усмихват от първите страници.
Гейове водят предавания за мъже,
хетери играят ролята на весталки…
…И Нерон, прегърнал арфата,
се радва на жалки следовници.
…Защо ли си мисля за древния Рим,
всичко е толкова “празнично”.
Между “Осанна!” и “Разпни го!”
живеем като в паноптикум!
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Мъдрецът и детето са в снега.
Учудени от ослепителната белота.
Мъдрецът мисли - колко ми остава.
Детето се въргаля във снега…
И също мисли - ще ме бие мама!
