Георги Славов

ТИ НЕ СИ ЗВЕЗДА, А ЦВЕТЕ

Quand je te vois, je me sens mieux,
Quand tu t’en vas, je me sens vieux…

Гасне новоизгрялата звезда
в книги непрочетени,
разказващи с мъка и тъга
за съдбата й обречена.

Пада от свода заслепена
и тайно се надява -
ръка далечна и студена,
която пак изгрява.

Самотен вятър, пречупен,
гасне покрай бреговете.
През нощта урока си научих:
ти не си звезда, а цвете.

РИМ

Треперя, треперя,
усещайки страх,
щом идваш отново за първи път
с въглени да отсъдиш:
прав ли бях,
че оставих
мечтите ми да се стопят.

Потъпквам като тебе
цветята едни и същи.
И нося същия кръст,
но подобен.
Чакам за теб края на нощта.
Чакам за теб края на нощта
намръщена,
щом от копнежа си замръзнал
аз съм воден.

Денят ти,
велик и трагичен
прилича
с моя ден забързан отново за никъде.
Барикадиран самотник,
без да обичам
за Рим търсейки пътя без питане…

ЛИПСА

Дъждовете са вече от сажди,
снеговете - бели топки без цел.
Вятър умиращ коня ми язди
по път далечен, вовеки поел.

Дворовете са от премеждия;
огради - никой непрескочил.
Нямам още ни една надежда,
пътя, към сърцето си посочила.

Липсваш като двор без дъжд,
без премеждия за прескачане.
Друго не желая, освен веднъж,
да видя образа на мойто чакане.

МОЖЕ БИ МОСТЪТ СЪЩЕСТВУВА

Двата края в огън обгърнати.
В средата загиващи,
двамата лежат прегърнати.

ЛУНАТА ЩЕ МИ Е СВИДЕТЕЛ

Вселена! Под мене вселена
ми шепне думи безцелни -
разхвърляни листи за тебе,
които са вече простени.

Химери на нужда копнежна
изцапват с чернило ръцете.
Но слаб съм, очистен от нежност,
дочаквам на пристан последен.

Луната при мене ще свети
да открия мястото накрая.
С нейните напътствия и съвети
за зeмята аз ще се венчая.