Таньо Клисуров

СПОР С ДАМА

„Ний спориме двама със дама…”
Н. Вапцаров

Насреща ми някаква дама, подема
съвсем безпардонно след миг:
„За Вас любовта е обикната тема,
но Вие сте вече старик!
Представите Ваши в забравата тънат,
съвсем старомодни са днес.
Във всичките области и в любовта ни
настъпи очакван прогрес.
Признайте, това е на времето волята,
не внасяйте, моля, разкол!
Мъжът и жената загубват си ролята,
явява се третият пол.”
Аз рекох: „Безумно сега разсъждавате
с тоз антиприроден завой.
Да вземем например бика и кравата -
кой пол е третият, кой?”
„Това е просташко сравнение, вика ми,
не е на модерен човек.”
Видях по лицето й нервните тикове
и исках да стана по-мек,
макар изумено да слушах как грачеше.
Все пак й изпратих стрела:
„Госпожо, и Вий по класически начин
на белия свят сте дошла.”
Тя, бедната, в края изпадна в истерия,
предложих тогаз валидол,
почти убеден: тя е странна материя -
навярно от третия пол.

***
Над победения не тържествувай ти,
обидно е това за теб самия.
Послушай съвестта ти как шепти:
„Надменната победа - отпиши я!”

Защото може да си някой ден
във ролята на победен ти също.
Нали тогава ще си унизен,
жестоката надменност ти се връща,

Подай ръка на победения все пак
/той в този миг отчаяно те гледа/.
Туй ще е убедителният знак,
че заслужаваш своята победа.

В ЕДНА ГАЛЕРИЯ

На Д. и Р.

В една галерия картинна
пропит е въздухът с изкуство.
И няма никаква причина
в душите да остане пусто,
с любов тук да не се обвържат,
особено ако са млади…
Той беше журналист, извади
бележник и се сведе бърже
над страниците му. За своя
живот ли нещо си записа…
Момичето уж бе спокойно
и пред картината замислено.
Привидно само. Беше палната
искрата вече помежду им,
която блесва моментално,
понякога дори без думи…
Картината, видяна бегло,
бе зимна: сняг покрил гората.
Но път личеше и по него
те двама тръгнаха нататък…
А докъде - не мислят даже.
Дори изкуството не може
тук бъдното да им предскаже.
Ти можеш ли, кажи им, Боже…