SOS!
SOS!
На Драгомир Шопов
Влуден от житейската врява,
притихнал в панелен кафез,
с ключа на сърцата предавам
сигналния код: SOS!
…Хроничната моя самотност
е файл с електронен адрес.
Изписвам стиха неохотно,
мълвя: SOS! SOS!
Ограбиха наглите мутри
живота ми. Грабят и днес…
Но те, пак ли те ще са утре?!
Крещя: SOS! SOS!
Роят се безброй парвенюта.
На български „да” стана „йес”.
Героите пак са оплюти.
Ръмжа: SOS! SOS!
Пламти изтерзания мозък.
Тресе ме всеобщият стрес.
Предава сърцето по морза,
тупти: SOS! SOS!
И сякаш не виждам посока.
В капан е човешкият ум.
Роди ли се мисъл висока,
отстрелват я с вълчи куршум.
Кръвта е залог за прогреса…
Земята е погреб и плац.
Фетиш е сега интересът!
Любов ли? Та тя е ерзац!
Каква ти държава?! Изглежда
и мъртвият тук е злочест…
Продава ли някой надежди?
Я, колко лъжци!… SOS!
ОСОБЕН ВЪПРОС
Животът ще бъде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден.
Н. Й. Вапцаров
Щом света ни в космичната бездна
стане кътче от райска градина,
щом страхът първобитен изчезне
и небето в очите е синьо,
щом живота се ражда по-хубав
от възторжена песен и даже
няма спомен за нравите груби
на елита - безлик и продажен, -
щом сърдитите млади „пройдохи”
погребат паразитните касти,
а след тях в тази нова епоха
вместо хляб ще похапваме пасти,
щом постигнем наистина всичко
и благата са вече за всеки,
то тогава - кажи ми, Радичев,
за какво да живее човекът?!
