Херман Хесе

превод: Красимира Василева

Напукан, прекършен от времето клон
виси на дървото от години.
Сухо скърца във вятъра неговият стон.
Без листа, без кора, изтощен,
от дългия живот уморен,
уморен и от дългото умиране.
Жалостиво-протяжна е сега песента му
и нейните звуци страхливо умоляват -
още малко на дървото дано да остане,
още малко дано да го има.
Скърца клонът, песента продължава -
за още едно лято, за още една зима!

——————–

Бележка. Това е последното стихотворение на Хесе, написано в последния ден от живота му - 8 август 1962 г.