Георги Гривнев

Бях изненадан, когато едно вечер Васил Венински сподели, че пише историята на павелското училище. Познавам много историци и краеведи, които са ми разказвали колко струва един такъв труд, който няма нито теглилки, нито мерки.

Всъщност има само едно измерение - любов! И нищо повече.

Посетил държавни архиви в различни градове, прехвърлил маса фондове и пожълтели страници, г-н Венински четири години изучава дългия път на павелското училище добросъвестно и детайлно.

Той не е историк, нито се е занимавал с краеведческа работа, по професия е учител по химия, но това, което е написал, смея да твърдя, че е стойностно, богато откъм фактология, доказателствено.

Павелското училище има завидно развитие през годините и в този смисъл авторът разказва за него в контекста на историческите събития, които дават облик както на осемнадесетия век, така и на двадесетия.

Училището участва активно и безрезервно в утвърждаване на българското национално съзнание, за формиране на най-висшите морално-нравствени добродетели, за изграждане на личности със своя гражданска и обществена позиция.

И тъй като учителят е основна фигура в училището, естествено е Васил Венински да отделя най-голямо внимание на него като педагог, като възпитател и обществен деятел.

Учителят не е само ретранслатор на знания, които подрастващите трябва да усвоят - той влияе с поведението си, с творческите си търсения, с обичта, с която обгражда децата.

Авторът се отнася с преклонение и признателност към онези стожери на познанието, които са отдали целия си живот на училището, които не обръщат внимание на платата, защото и сега тя е мизерна, защото горещо са искали възпитаниците им да знаят, да могат, да се приобщават към устремеността на човешкия дух, към вечните ценности като свобода, отечество, любов.

Васил Венински е намерил мярката в деятелността на най-добрите учители - за някои е казал повече похвални думи, за други по-малко, според заслугата. Но така или иначе, те застават пред нас в целия си ръст - достолепни, по възрожденски чисти и всеотдайни, светли и неукорими.

Пишейки за павелското училище, Васил Венински всъщност пише част от историята на родопското селище, едно от най-старите в Средните Родопи.

Книгата тепърва ще бъде оценявана от специалисти, но не мога да не се възторгвам и радвам, че павелското училище намери своя автор, а авторът Венински - своята съкровена тема, на която посвети много труд и време.

Този труд ще бъде благословен, защото светът, колкото и да се материализира, колкото и да се комерсиализира, той неизменно и винаги ще се връща към духовността, която излъчва светлина.

Светлина, от която имаме потреба!

——————————

Васил Венински. Павелското училище. Светилището от Средните Родопи. Второ допълнено издание. 2017 г.