ДУНАВСКИ СОНЕТИ
ДУНАВСКИ СОНЕТИ
ВЪРБИ
Отвсякъде водата ги обсажда
като заграден стан от великани.
Отбиват пристъпи, в стаена жажда
преплели гъсто яките си грани.
Върху челата им денят се ражда,
стрели разсипва от огън изляни,
и на струи с дихание прохлажда
зелени пазви леко разлюляни.
Наоколо ослепителен е блясък,
и над тръстики, над води и пясък
се носи тайнствен дух на самотия.
И само там в гъстака на върбите
от призори започнали врабците
не свършват още свойта литургия.
——————————
РАПСОДИЯ
Със фенерчето светулки
светеха ми в лъкатушни път.
С хор щурците от цигулки
съпровождаха ме до брегът.
Лъхаше ме хладовина
от води прозвънващи на сън.
На далечната рътлина
мигаше като око огън.
Ронеше кавал там песен -
с нея моят дух унесен
се разтопи в нощната мъгла.
О, как в тоя нощ безлунна
като майка ме целуна
жалбата на родната земя!
——————————
БЛАТО
Слънцето разсуква златните си жици
връз водите, дето вятърът снове
и люлее кръгове на върволици
до потънали с дървета брегове.
Като че от смърт разтворени зеници
над вълни надничат жълти цветове.
Из тръстини, дето скри се ято птици,
мъката се рони на пискливи гласове.
О, живот, ти си непроходимо блато -
в делничния смрад и водорасли на бедите
вехне цветето на всяко чувство свято,
и с крила сломени в кътчета потайни
пискат смъртно лебедите на мечтите
с дигнали очи към небеса сияйни.
——————————
МЪГЛА
Легнала е сива лепкава мъгла
над баири, храсти и водите.
Тежко махат се на патици крила,
заблудени там из висините.
Стягани от мраз с незрими пипала
тръпнат в черна скръб поля покрити.
На върби от оголените чела
заледени ронят се сълзите.
Кой ще чуй, кой ще се отзове?
В безнадежден сън на тишината
сенки бдят край пусти брегове.
Само там високо над леса
вик самотен лута се в мъглата,
вик самотен - моята душа!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 2, 13 октомври 1929 г.
ПЕСНИ
1.
Небе безстрастно, бледолико.
Какво мълчание велико,
каква студена самота!
И в утрината ясна, ранна,
далечината е тъй странна,
примамна с неизвестността!
В тоз шир безбрежен и пустинен
смъртта е сякаш сън невинен,
прекрасна сякаш е мечта!
2.
Духна вятър южен,
развъртя мъглите;
под леда с гръм дружен
бликнаха водите.
И за нещо сяйно
от снишена стряха
капки непрестанно
цяла нощ ми пяха.
Плевен
——————————
сп. „Листопад”, г. 12, кн. 9-10, декември 1931 г.
