БЪЛГАРИ
БЪЛГАРИ
на дядо Васил
В бели ризи, в които били са щастливи
и в костюми, отдавна излезли от мода -
чакат рейса и пушат - в града ще отиват,
дето точно в четвъртък се случва да ходят.
А в душите им - слънце! С чорба ще закусят,
ще засмучат лишена от филтър цигара.
Като в храм - озарени от празнично чувство,
ще обходят плода на труда си - пазара.
Те не идват да купят - какво ще им трябва,
ако има на къра с кого да говорят!
А на село - не сядат без тях да обядват
и с тревожни очи ще ги чакат на двора…
В бели ризи, в които били са щастливи,
и в костюми отдавна излезли от мода -
както тихо живеят - така си отиват,
най-сърдечните синове на народа ни.
ЯСНОТА
в памет на Андрей Германов
Така самоубийствено живеем
живота си, неравномерно къс,
като че ли все бързаме към нея -
неутолимата и вечна пръст.
Забравяме, че рано или късно,
след весели и тъжни тържества-
смъртта ще се яви, за да прекъсне
нетрайната ни връзка със света.
Случайните любови и омрази,
случайните заслуги и вини…
Животът - този неспокоен празник
не може с нищо да се замени!
