ДУХОВНО ИЗВИСЕН ИДАЛГО
Жак Битев Гатеньо е интересна личност в съвременната българска култура. Той е есеист, публицист, поет и преводач.
Автор е на редица книги: „Животът…” (стихове, 1939 г.), „Сърцето на Испания” (публицистика, 1941 г.), „Сърце човешко” (стихове, 1947 г.); превел е книгите „Басни” от Езоп (1940 г.), „Храбрият партизанин” (избрани разкази от испанския писател Сесар М. Аркенада, 1945 г.), „Ниско небе” (избрани разкази от латиноамерикански писатели, 1965 г.), „Родина или смърт” (творби на кубински поети, 1975 г.).
А през 2000 г. излезе от печат стихосбирката му „Жадуван свят” (ИК „Орбел”, София).
Жак Битев е роден на 16 април 1914 г. в гр. Гоце Делчев (Неврокоп), където завършва гимназия, след което учи медицина във Франция. През 1938 г. заедно с френски антифашисти отива в Испания.
Завърнал се в България, той се занимава с преводаческа дейност . През 1941 г. е интерниран в еврейски трудов лагер, та чак до 9 септември 1944.
В Неврокоп издава вестник „Свободна трибуна”. По-късно в столицата е редактор в списание „Славяни” и другаде.
Дълги години Жак Битев си кореспондира и сътрудничи на редица европейски и латиноамерикански литературни издания.
Негови статии, писма и преценки се печатат в периодиката на такива страни като Испания, Португалия, Франция, Италия, Белгия, Куба, Чили, Аржентина, Канада, Уругвай, Бразилия, Колумбия…
Не случайно той е признат за заслужил професор на Колумбийския университет в Богота заради заслугите му за популяризиране на латиноамериканската литература у нас и в други страни.
Личното творчество на Жак Битев има своя особена притегателна сила, свое обаяние. Това са неговите тихи и кратки есета на различни теми, предимно в областта на културата, както и стиховете му.
Новата му поетическа книга „Жадуван свят” продължава своеобразния естествен колорит, характерен за неговото перо.
В нея владее чувството на възторг от българската природа, от Пирина, където е закърмен, както и чувството на синовна признателност към България.
Емоционалният тонус на поетичните късове в книгата ни навява ту тъга, ту радост, какъвто е самият живот на автора. Тази книга ни облъхва с една топлота, която той споделя по следния начин: „Аз имам дом/ в сърцата на приятели…” Или: „Аз гледам винаги света/ с най-светлата тревога на сърцето…”
В стиховете на Жак Битев напира обичта му към родното, което е в кръвта му още от детството:
Тук песните на пиринските мури
нов прилив на копнеж събуждат,
на гордост и на сила…
На волна птица
сянката кръжи над мен.
Като човек и творец, свързан със широкия свят, Жак Битев е останал верен на себе си, като голяма чест от стихотворенията му са посветени на легендарни борци и именити писатели и творци от различни краища на планетата.
Наред с творбите му за Никола Вапцаров, Елисавета Багряна и Дора Габе, стоят и творби, посветени на Федерико Гарсия Лорка, Че Гевара, Пабло Неруда, Рафаел Алберти, кубинската балерина Алисия Алонсо…
Обръщайки се към аржентинския поет Ариел Кансани, Жак Битев пише:
И аз те помня все така -
от Рио де ла Плата ти дойде,
ти, ранобудникът от улицата „Амадор”
със свойте пориви далечни,
изпълнени от братството, родено
сред морските вълни…
Отделен цикъл в книгата „Жадуван свят” представляват стихотворенията на Жак Битев, написани на испански и френски езици.
И така - простичко и вдъхновено Жак Битев ни разкрива жарта на поетичното си сърце.
Тъкмо затова напълно подкрепям казаното от Яко Молхов в предговора към книгата: „Дошло е времето да признаем делото и да прославим името на нашия духовно извисен идалго - Жак Битев.”
Този Жак Битев, който, верен на оптимистичния си нрав, казва в едно от стихотворенията си:
Ако отида в Лисабон,
аз искам весел да го видя!
