Иван Д. Христов

Изследователят - документалист и бивш директор на Държавен архив - Пловдив, Александър Маринов през 2002 г. издаде документалната си книга “Дом на изкуствата и печата в Пловдив - хроника -летопис /1923-1944/”.

Това е третата по ред книга на Маринов след “Печатници и издателства в Пловдив /1878-1949/ и “Османо-турски документи в държавен архив - Пловдив /1720-1921/”.

Син на изтъкнатия родоповед Петър Маринов, авторът наследява от баща си упоритостта на изследователя и точността на документалиста. Тези качества най-ярко се проявяват в новата му книга.

Поредният документален труд на Александър Маринов е плод на петгодишна неуморна събирателска дейност и е посветен на 50-годишнината от създаването на Държавен архив - Пловдив.

Авторът проследява по години и в хронологичен ред учредяването, развитието и дейността на Дома на изкуството и печата през периода 1923-1944 г. Архивни документи на Дома почти липсват.

Поради тази причина Маринов използва за написването на книгата малкото документи, съхранявани в Държавния архив на Пловдив, също личните си фондове и най-вече отзивите, съобщенията и хрониките в тогавашния печат.

На края на летописа авторът прилага илюстрации, бележки по съдържанието и резюмета на английски, немски и френски език. За улеснение на читателя бележките са нанесени след всяка глава.

От хрониката-летопис научаваме, че Домът на изкуствата и печата в Пловдив е учреден на 12 октомври 1923 година от група интелектуалци. Целта е да се създаде културен център, който да обедини и активизира духовния живот на града.

Писатели и журналисти, художници и артисти, музиканти и певци - целият пловдивски културен елит да се събере на едно място, където се обменят идеи и организират културни прояви.

За пръв председател на Дома е избран изтъкнатият писател Николай Райнов, който по онова време работи като главен библиотекар в НБ “Иван Вазов” - Пловдив. След него председатели на Дома са: Ангел Букорещлиев, Иван Радославов и Христо Борина.

В книгата е отделено нужното място и на строителството на собствена сграда на Дома, което започва през 1930 г. Средствата за Дома са подарени от чешкия вестник “Народни листи” с главен редактор Владимир Сис, събрани във връзка със земетресението през 1928 г.

Летописецът проследява активната културно-просветна дейност на Дома: изложби, сказки, вечеринки, литературни вечери с участието на български и чуждестранни творци.

Маринов дава сведения в летописа и за издавания от Дома вестник “Южно небе” през 1924 г. Поради финансови причини от него излизат само два броя.

Авторът отбелязва дейността на Симфоничния оркестър, който за пръв път в България изпълнява творби на български и чуждестранни композитори.

Новаторско дело на Дома е инсталирането на радиотелефон, чрез който се слушали концерти и други програми от европейски столици.

Хрониката-летопис разкрива пъстрата и колоритна картина на цялостния културен живот - театър, изобразително изкуство, литературните и музикални изяви в града.

Докато театърът преживява трудни времена, подем бележи изобразителното изкуство. Наред с художниците: Христо Станчев, В. Бабаков, Вл. Михайлов,, Н. Радомиров, Данаил Дечев, на живописната сцена се появяват и други изтъкнати творци: Ц. Лавренов, Зл. Бояджиев, Д. Перец, В. Бараков, Ж. Пейчева, Н. Станчев и други.

В Пловдив известно време работят Николай Райнов и скулпторът Н. Бичев. По-късно се изявяват и скулпторите Петко Влаадов, Петко Байдев, Иван Топалов, Димитър Павлов. Живописците Борис Стаматов, Кераца Висулчева, Ангел Томов, Спас Загоров, Георги Ковачев и други.

През периода 1923-1944 г. подем има и в литературния живот на града. Появяват се нови имена сред пловдивските писатели: Йордан Ковачев, Н. Ракитин, Хр.Борина, Вичо Иванов, Христо Казанджиев, Иван Радославов, Илия Енчев, Добри Юруков, Еньо Кювлиев и други.

Стремеж към по-висока театрална и музикална култура проявяват изтъкнатите музикални дейци Ангел Букорещлиев, Петър Караджиев, Антон Тайнер, Събчо Събев, Ант. Цариградски, Ал. Доросиев, актьорите и режисьорите П. Ярчев, П. Димитров, Вл. Николов, Хр. Коджабашев, Н. Фол, Ст. Георгиев, Ст. Пенчев, Л. Тодоров, Б. Коцев, музикантите Кенов, А. Литман и други.

От поместените в книгата факти и документи научаваме, че още през 20-те години се правят опити за създаване на музикално училище и народна опера в Пловдив.

Народната библиотека и музей се утвърждават като важен център за книгоразпространение и единствен институт за научна дейност.

Възниква идеята и се правят опити за откриване на университет в града и висше търговско училище.

Александър Маринов обективно и безпристрастно разкрива дейността на Дома на изкуствата и печата до 1944 г., когато сградата му е отнета за нуждите на отдел “Агитация и пропаганда” при Областния комитет на ОФ. Сега в нея се помещава Радио Пловдив.

Документалната книга “Дом на изкуствата и печата в Пловдив” запълва голямото бяло поле от културната история на града.

Чрез нея Александър Маринов възражда от пепелта на забравата имена, събития и факти от културния живот на следосвобожденската ни “духовна столица”.