Иван Стефанов

ГОЛЯМАТА КАМИНА

Уж за майстор минавах, уж се бях прочул, но човек никога не знае, ни кога, ни как ще се изложи!
Правех камина след камина и не щеш ли, един ден дойде и приятел, с който отдавна не бяхме се виждали. Поръчки много, но на приятел не се отказва, та сме в голямата му къща, да огледам, къде, какво и как да измайсторя.
Избрах място, нарисувах му как ще изглежда камината, допадна му и започнах да я градя.
Готова е, пробваме я, гори, дърпа, та да се ненагледаш!
Мина известно време, пак ме вика и ми разправя, че камината му се виждала малка, че не можела да отопли стаята, че хладнеело, та да я оправя и по-голяма да я направя.
Слушам го, гледам как огънят в камината пращи, чудя се що да му река, та камината да не съсипвам, че достатъчно е голяма, но той иска и не отстъпва.
Налял беше, та обърнах чашката, примижах и го питам, дали и другите от семейството му не харесват камината и той, като позамълча ми разправи, че с жената се развели, че децата се пръснали и че останал тук, сам да кукува.
Огънят в камината пращеше, в стаята хладнееше…
Нещо се досещам, но не съзнавам, дали е за оправдание, че се изложих, дали че бях го чул, но не го бях разбрал, че в една къща, няма ли жена, нищо не може да я стопли и все ще си е хладно, че къща без жена си е празна къща!
Чул бях, а да правя опит, жена с камина да заместя!
Не става!
Колкото и да е голяма!
Досещам се, но ни нещо му рекох, ни камината пипнах!
Нека постои на хладно!
Може и сам да се досети!

——————————

КАРТИНАТА

Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е да съсипвам и платно, и бои.
На палитрата като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина в черно, с отблясъци от червено!
От доста време, каквото и да подхвана, нищо не става!
Онова, което става навън, което гледам, ме потиска, смазва, че живот ли е, да го опишеш, както беше рекъл един, а аз, нали не съм с в ред, искам да го нарисувам!
Рисувам, ама все на черно избива!
И сега пак черно, пак с отблясъци от червено!
Кръст - за разпъване!
На него нищо, но пред него - човек на колене!
Свалих я, в ъгъла е, към стената е, да не я виждам!
Един ден дойде приятелка. Лекар беше в една болница, където ако влезеш, само Господ знае, дали ще излезеш, дали ще те изнесат! Поговорихме, пихме по кафе и тя поиска да види що съм рисувал, та започнах да показвам това-онова, но оная, в ъгъла, обърната към стената не показах.
Тя я дигна и постави на статива.
Загледа я, отдръпна се и ме пита ще й я дам ли?
Замина си с картината!
След време пак дойде и разказваше, и за отчаянието, и за безнадеждността при тях в болницата, и че откакто сложили картината на стената във фоайето, там и болните от стаите и дошлите за прием, за надежда за живот, стояли!
Стояли и чакали реда си, че пред стената, пред картината, винаги имало човек, паднал на колене!
Тя говори, аз слушам, изтръпвам и се моля!
Дано никога, никога, картината си не видя!