Благовеста Касабова

Слово на премиерата на списанието в Хасково на 01.11.2018 г.
по случай Деня на народните будители

През последните няколко години, след проточилото се преходно безвремие, отново започнаха да се възродяват традициите областните градове /повечето от тях/ да подновят издаването на алманаси и списания.

И така да дадат възможност на местните творци за изява. Радостен факт е, че сред тях вече се нареди и „Южно утро” в Хасково. Неговата поява, а и на останалите, е своеобразна рецепта за оцеляване на автори, които няма къде да публикуват, а имат какво да кажат, тъй като днес, с редки изключения, няма печатни издания, които да разпространяват българското художествено слово.

Алманасите и списанията, по принцип, се изграждат върху основата на традициите, но се вписват в духа и изискванията на новото време. Трудна и отговорна задача, тъй като днес почти липсва ценностна система и все по-невъзможно става да се отсява талантливото от бездарното и пошлото.

Създателите на списание „Южно утро” са усетили даденостите и изискванията на времето и в по-голяма част са се опирали на тях при търсенето на собствено лице на изданието.

Като съдържание „Южно утро” включва широк спектър от материали - за литература, култура, минало и настояще на общините от Хасковска и Кърджалийска област, които са представени в него, с природни и археологически забележителности, постижения в различни сфери, паметници на културата и пр.

Цялостното съдържание на „Южно утро” е конструирано в няколко рубрики: „Поезия”, „Проза”, „Памет”, „Детско творчество”, „Интервю” и др. В тях са включени произведения на автори от Хасково, Кърджали, Димитровград, Момчилград, Ивайловград, Кирково, Минерални бани и др. - широка територия, но сродна и близка, облъхната от магията на Родопа планина и Тракия.

Естествено е още в първия брой на „Южно утро” подобаващо място да е отделено на община Хасково, основният двигател, материализирал идеята за създаването на това ново издание.

Поетичната рубрика, която е респектираща по обем, е изпълнена с творби на около тридесет автори от всички поколения, където личат имената на национално озвучени творци, между които Петър Василев, Трендафил Василев, Ели Видева, Стойка Мариновска, Петко Каневски, Хубен Стефанов, Вълко Марашев, Невин Садъкова и още няколко.

Останалите автори, не така широко изявени, по една или друга причина, са също, в различна степен даровити, и което е по-важно, че голяма част от представените им произведения могат да се впишат в състоянието и развитието на съвременната българска литература. Радостно е, а и обнадеждващо, че в тази част на страната ни живеят и творят даровити хора.

Изборът на белетристите - в по-значителната си част, също е удачен, а и показателен, тъй като е отражение не само на белетристичните умения на авторите, но и на многообразието на творческите им търсения, характера и позициите им, тематичната насоченост, поставянето на проблеми, съпътстващи живота - битието и съзнанието, на човека от 21 век.

Разказвачите по брой са по-малко от поетите, но това е естествено, прозата изисква освен разказваческо умение, труд и широки познания за света и човека в този свят, а и житейска биография. Сред тях се отличават изявите на Иван Енчев и Иван Митев.

Представените разкази или откъси от книги са разнородни като стилистика, идейна насоченост, образност, емоционалност, световъзприемане. В повечето случаи те са художествено защитени.

Тук ми се ще да отворя една скоба и да кажа, че в „Южно утро” се забелязват и някои дребни - предимно от техническо общество, недоглеждания. Примерно: при подредбата и обема на рубриките, разположението на снимковия материал, шрифта и някои други, но това е нормално, тъй като това е първи брой, първите стъпки в търсенията на оптималното съдържание и оформление - успешни като цяло.

Не се осъществява напълно идейно-художествения замисъл при толкова разнороден като тематика и проблематика, художествен продукт. Ще ми се добавя и че рубриката „Детско творчество” е по-удачно да се нарече „Ученическо творчество”, тъй като в нея участват ученици от средните и горните класове. И да се прецизират по-добре представените им произведения.

Но важното и същественото, и онова, което искам да подчертая, е че трябва преди всичко да изразя адмирацията си към община Хасково и кмета на Хасково Добри Беливанов за вниманието, отношението, разбирането и материалната подкрепа на творците от южния край на страната.

Също да поздравя и редколегията на „Южно утро”, неговия главен редактор Иван Енчев и най-вече отговорния секретар Стойка Мариновска, която всеотдайно работи, за да го има това издание и то да бъде водещ знак за цялостния литературен, културен и обществен живот в Хасково, Кърджали и включените в него общини, а защо не и за националния литературен и културен живот.

Стана вече дума за рубриките, но ми се ще да кажа още няколко думи за ролята им в цялостното съдържание и за неговото звучене. Добър знак е, че има рубрика „Памет”. Тя е необходима, защото чрез нея младите автори, а и онези, които правят първи стъпки, пък и не само те, ще могат да се запознаят с творчеството на своите предшественици, наследството, което са оставили, и върху което те да продължават да градят и надграждат вече постигнатото.

Интервюто също е необходима и от значение рубрика. То отразява не само творческия принос на интервюирания творец, но и неговия морал и световъзприемане, средата, в която живее, процесите и явленията, които са съпътствали живота му, нравите и климата на времето. Не е лошо да се представят и творци от други изкуства - музика, театър, живопис.

Мисля, че „Южно утро” може да се обогати занапред, ако в него гостуват наложени творци от цялата страна. Така местните писатели ще могат да сверяват творческите си часовници, ще познават събратята си по перо и различни краища на страната. Това създава творческа среда за общуване.

Лично аз съм респектирана от толкова разнообразен и широк кръг творци от този южен край на България, и то творци от всички поколения. Впечатлена съм и от професионалната работа на съставителите, от огромните им усилия да дадат простор за изява на колегите си автори.

И така естествено да се обединят в една действаща активно творческа гилдия. Разделението не носи нищо добро, а манията за величие е пагубна. Не бива да се самопровъзгласяване за единствени и неповторими и че от нас започва всичко.

За всеки творец има място под слънцето. А кой е велик, само времето ще разкрие истината, както са казвали латините. Редно е изявените вече таланти да помагат на правещите първите си стъпки в литературата, за да има приемственост. Нарцисизмът е лошо заболяване и не бива да му се позволява да заразява и начеващите, бъдещите литературни творци.

Издаването на списание „Южно утро” е събитие не само за литературната и културна общност на Хасково и другите гостуващи в него общини: Кърджали, Димитровград, Кирково, Минерални бани, но и за националното духовно пространство.

Защото показва какво богатство от таланти - поети, белетристи, есеисти, публицисти, млади пера, разполага нашата литература днес. За да израснат и се формират като истински творци, трябва да бъдат подкрепяни, да им се даде възможност и простор за изява, е това в най-голяма степен могат да направят литературните издания, в случая „Южно утро”, тъй като трибуните за литературно творчество са кът.

Един или два специализирани вестника и едно или две списания не са в състояние да отразят цялото богатство на пишещите събратя, а и да следят процесите на развитие. Бих призовала пишещите да четат повече, за да имат представа не само какво се твори днес, а и те къде са в сътвореното.

Изданието „Южно утро” е пред нас, пред очите ви, драги творци и почитатели на българската литература и култура. И за да го извисите още повече идейно-художествено, трябва всички да помагате, да предлагате оригинални идеи, разнообразие на съдържанието и на оформлението.

Защото „Южно утро” е и огледално отражение на вашите творчески възможности, на идейно-естетическите ви позиции, на самобитността ви като автори и погледа ви към човека, към неговите тежнения и проблеми, които ще пресътворявате художествено в своите бъдещи произведения.

Доколкото знам „Южно утро” вече има официална регистрация, а това означава, че ще има и бъдеще, и от вас, от вашето отношение зависи то да се обогатява и развива като стойностен художествен продукт.

И то не само за местните творци, а и за събратя по перо от страната. Да бъде висока трибуна за авторска изява и да носи творческо удовлетворение.

Искам още веднъж да поздравя организаторите, съставителите и всички участници в първия пилотен брой за желанието и усилията им да се роди това тъй необходимо и полезно литературно издание…

На добър път на „Южно утро”, на първия му брой и на бъдещите, дай Боже, още дълги години, броеве. Пожелавам на списанието да се превърне в желана и търсена трибуна на творци от цялата страна.