БЕЗ ИМЕ САМ…
БЕЗ ИМЕ САМ…
Без име сам и в улица без име
за теб, родино, трудя се безспир -
кат малкото, над теб които бдиме,
незнайник за да свърша най-подир.
И някога, на мойта смърт кивота
кога без шум другари понесат,
да каже някой „именник” в живота:
„Безименник” завършил своя път.
——————————
сп. „Людокос”, г. 1, бр. 1, 13.10.1913 г.
ЕПИГРАМА
А. Л-ву
И ти кат мене си човек.
Дори си по-човек от мене.
В смъртта завършва твоя век.
А в нея - моето рождене.
——————————
сп. „Людокос”, г. 1, бр. 2, 20.10.1913 г.
САТИРА
Известности у нази много!
Едва ли друг народ ще може
във своя пантеон от дарби
такива гении да вложи.
Където поглед хвърлиш - дарба,
света каквато не познава.
Природа само като нашта
такива редкости създава.
Министър тук - палячо дивен,
оратор тамо сладкодумен,
поет - плетач на празни рими,
критик - надут и скудоумен.
И с скромност всеки денонощно
за „бедния народ” радее:
един краде, а други оди
на волското търпене пее…
О, сонм от дарби всеизвестни
живеят в нашата родина!
Не тъй току в последно време
тя целий свят дори надмина!…
——————————
сп. „Людокос”, г. 1, бр. 16, 9.02.1914 г.