Жеко Христов

АГОНИЯ

Предполагаеми предсмъртни мисли
на Юлий Цезар, ако би живял днес

„Обсадата не бе от честни врагове.
Не святкаха дула, не бе изваден ножа.
Тя бе от подлеци, ухилени, с ръце,
поставени довчера върху раменете ми… О, боже!

Прегръщан, обезоръжен - с разтворена врата,
аз пеех неизвестна още песен,
когато ми проляха те кръвта…
Бе начин много подъл, но най-лесен.

Премина бурята на ударите точни…
В нозете им все още беше моя труп,
когато заобсъждаха проект за паметната плоча,
която със възхвала щяха да положат тук -

на мястото, където подир време
ще идват моите деца по здрач…
Екскурзоводът, който във прегръдка ще ги вземе,
ще бъде някой мой палач!”

декември, 1989

***

Отмиляват ми неща, с които
толкоз светло съм живял…

Тъй от кораб, във море сърдито,
се изхвърля
скъпоценният товар…

1989