Василий Казимировски

Райна Каблешкова произхожда от два големи възрожденски рода: Каблешковия от Копривщица, а по майчина линия - от този на даскал Никола Зозиков от с. Черноземен, Пловдивско, съратник на Левски, обесен от турците през 1877 на площад Джумаята в Пловдив заради бунтовната си дейност.

Магистър по история със специализации по етнология, библиотекознание, музейно дело, член на Съюза на учените - клон Пловдив, на Съюза на независимите български писатели, на Дружеството на пловдивските писатели; председател на сдружение „Тодор Каблешков” - София, почетен гражданин на Копривщица, носител на званието „Следовник на народните будители” за 2017 г.

Автор е на 25 книги, изследвания, сборници и пътеводители, свързани предимно с Копривщица и с Априлското въстание.

Книгата „ЗА ЧЕСТА НА ПАГОНА И В СЛУЖБА НА ОТЕЧЕСТВОТО” е 26-ата й творба, в която ни запознава с малко известен факт от живота на градчето.

Разорена след Априлското въстание и с население, останало наполовина - под 5000 жители, родолюбива Копривщица продължава да изпълнява своя дълг към Отечеството - да ражда синове, които да му служат самоотвержено, включително и днес, давайки на България 17 войни-генерали: факт, с който малко страни по света могат да се похвалят.

Още Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания” казва:

„Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., и пр. - и такава паплач от деятели и родолюбци. Необяснимо.”

Книгата е в три раздела: „Войните и копривщенци”, „Копривщенските генерали”, приложения и списък на всички копривщенци, загинали в петте войни за защита и обединение на майка България.

Но най-добре да цитирам о.з. полковник д-р Боньо Бонев, председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, ШЗО, РВГ - Пловдив:

„Подобен текст, свързан с Копривщица, се поднася за пръв път на вниманието на читателите…

Райна Каблешкова е историк. Военната тема не е приоритет за жените, съвсем слабо е застъпена, но чест й прави, че се е захванала с подобно нещо, с трудна, важна проблематика, несвойствена за нея, но показваща качествата й на професионален историк.

Обобщен е образът на копривщенците в описаните войни, с оценъчен характер е влогът им в националната военна история…

Централно място заемат откритите от авторката 17 личности, получили висшия чин в българската войска „генерал” и - по-високите му степени.

Приложенията обогатяват познавателната стойност на книгата… Тя има приносен характер.

Това е книга не само за всеки копривщенец, но и за всяко българско семейство, със своята родолюбива и патриотична насоченост, с достъпния език и творческа сполука за Райна Каблешкова.”