Иванка Павлова

Из „Даровете на мига. Нови тристишия” (2018)

***
Болката е шанс
сърцето да прогледне,
без да се взриви.

***
Като дървото
щедро да се раздаваш…
Извисяване.

***
Повече боли
от малката загуба.
Странно, но вярно.

***
Ако те питат:
„Кукловод или кукла?”,
какво би избрал?

***
С нежност обгрижва
възрастната си майка
саката жена.

***
Бездна в душата.
Нима ще я запълниш
с храна и вещи?

***
Седя на брега.
Смирено съзерцавам
живота-река.

***
Миг като бисер
в трънената корона
на твоя живот.

***
Толкова много -
да имаме хляб и мир.
И все пак малко…

***
Иронията
употребявай с мярка -
лек и отрова.

***
Дете без любов:
в портмонето - банкноти,
в очите - тъга.

***
Пътуването -
бягство от самите нас.
Дали помага?

***
Постоянното
разочарование
ражда омраза.

***
Циганка проси.
Умело съвместява
лъжа и нужда.

***
Умни въпроси
задава дръзко хлапе.
Ще му простим ли?

***
Дивото племе
моли за прошка духа
на убит елен.

***
Трамвай. Човеци,
вторачени в смартфони -
чудата гледка.

***
Болен ?надежда?
болница?бездушие?
отчаяние.

***
Обитаваме
успоредни светове.
Ще се срещнем ли?

***
Един арабин
чете Сергей Есенин.
Ще го прегърна.

***
Усмивка-слънце
размрази сърцето ми.
Потече любов.

***
Боли ме кракът.
Боли ме и душата.
Боли ме светът.

***
Библиотека.
В океана от книги
ще се удавя.

***
Луксозни книги -
автори, погребани
в скъпи ковчези.

***
Душата - нива.
Заедно избуяват
жито и бурен.

***
Човешко стадо -
остригани овчици
с овчар и куче.

***
Живей с надежда -
розовите очила
са без диоптър.

***
Чуждата мъдрост -
мързеливият начин
да вървиш напред.

***
Прочетох книга.
Остана в душата ми
вкус на утайка.

***
Поток от думи -
за уязвимостта ти
временна броня.

***
Човекът твори
не за оцеляване.
Провал за Дарвин.

***
Подаваш ръка.
Подкрепя те непознат.
Изграждате мост.

***
Незнанието -
стъпваш върху тънък лед.
Под него - дъно.

***
Табела: Спирка
„Площад „Възкресение”.
Става ти светло.

***
Майка с количка.
Слънцето на любовта
я е огряло.

***
Старите дрехи -
за хора втора ръка.
Унижение.

***
Препускането -
сигурна гаранция
за пропускане.

***
Думите-оси
забиха жилата си.
Сърцето кърви.

***
Мъж с отрязан крак
проси на тротоара.
Бряг или дъно?

***
Не бързай с душа.
Мъдро е, ако можеш
да бързаш с тяло.

***
Големи думи -
изтъркани монети.
Девалвация.

***
Дете с раница.
Товарът от знания
го е прегърбил.

***
Ти си началник.
Държиш ни в ръцете си.
Модерно робство.

***
Майка целува
куцото си момченце.
То разцъфтява.

***
Сляпата жена
озарява с усмивка
затвора от мрак.

***
Чуждата болка
ни боли все по-малко.
Оскотяваме.

***
Шведската маса -
суетност, лакомия,
изобилие.

***
Сама старица,
макар с деца и внуци.
И им прощава…

***
Храм и човеци.
Без дух материята
би озверяла.

***
В старинния текст
остарелите думи
са ароматни.

***
Тъжно бъдеще -
да виждаме пчелите
само в интернет.

***
Помен за мъртви -
похапване за живи.
Лек за забрава.

***
Моят микросвят -
остров сред океана
на лудия свят.

***
Цъфнали цветя.
Изящни акварели.
Домът е с душа.

***
Неспособният
да се самоосъди,
съди без милост.

***
Да осъзнаеш,
че злото тържествува,
да не станеш зъл…

***
Имане: имам;
притежавам; богат съм;
владея; сам съм.

***
Бог не е бързал,
сътворявайки света.
Бъди божествен.

***
Майка и дете
минават на червено.
Урок за утре.

***
Мъжът - без ръце,
с такива детски очи,
че ми се плаче…

***
Искаш ли всичко,
ще се луташ в нищото.
Природен закон.

***
Милостинята -
спогодба със съвестта
за временен мир.

***
Намерих кураж
да защитя себе си -
тъжна победа.

***
„Такъв е светът!” -
към всяко падение
най-прекият път.

***
Човек - гол охлюв.
На болката подвластен,
с титаничен дух.

***
Ще полетиш ли?
Счупеното ти крило
тегли надолу…

***
Ще се откажеш.
По-лесно е лесното.
Вече си свикнал.

***
Сладката болка
да победиш себе си,
опиянява.

***
Несъвместими.
На различни планети
ли сме родени?

***
Усилието -
условие за успех.
Дори за секса.

***
Забогатяваш.
Законът позволява.
Приспана съвест.

***
Момиче-пъпка.
Дали слана без време
ще го попари?

***
Поискай. Даже
за ранената душа
лек се намира.

***
Спъваш се, ставаш,
избърсваш си сълзите
и продължаваш.

***
Живот сред джунгла.
Дивото е заразно -
не подивявай.

***
Ако откриеш
в безсмислието смисъл,
станал си мъдрец.

***
Богоподобен,
но и звероподобен.
Въпрос на избор.

***
Ражда се дете -
всекидневното чудо
ни прави добри.

***
Дете, картина,
книга - продължение.
Вид безсмъртие.

***
Мечта и вяра.
Упорство и надежда.
Осмислен живот.

***
Твоята сила -
да приемеш моята
с уважение.

***
По правилата
живеят послушните -
най-често добре.

***
- Как се премахва
петно от гузна съвест?
- С покаяние.

***
Бедна къщурка
под избелял трикольор.
Родолюбие.

***
Червило и грим.
Походка на газела.
Изпитана стръв.

***
Когато с Бога
разговаря душата,
сатаната спи.

***
Лошите думи -
без противоотрова.
Забавена смърт.

***
Безспорен талант!
Така убедителен
в роля на светец…

***
Неблагодарност
като слана попари
стръкчето добро.

***
В очите ти - студ.
Устата - заключена.
Повярва в лъжа.

***
Единицата -
по-важна от хиляди.
При човеците.

***
Ако приемаш
полезното горчиво,
ще поумнееш.

***
Парадоксално!
Да обичаш себе си,
било най-важно…

***
Празното канче
на една просякиня -
безразличие.

***
Завистниците,
дори усмихвайки се,
бълват отрова.

***
Цял ден на плажа
в лаптопа си тя гледа,
а той - в романа.

***
Удавяш в думи
чувството за самота
и се презираш.

***
Плаж. Слънце. Пясък.
С безделие лекуваш
градската лудост.

***
Дружно семейство -
пет брънки на верига.
Но на верига…

***
След селфи - селфи.
Да бъдеш на витрина -
духът на Нарцис.

***
Мъжът умее
да види чар в жената -
дори възрастна.

***
Думи - отрова.
Думи - отрезвяване.
Думи - награда.

***
Гониш мечтата.
В игра на сляпа баба
пропускаш мига.

***
Малкият детайл -
скромната Пепеляшка
на бал в двореца.

***
Даваш автограф -
измамно усещане
за значителност.

***
Майката съска,
а дъщерята ръмжи -
менажерия.

***
Уж безсърдечен.
Докоснеш скрита струна
и зазвучава.

***
Очи - езера.
Невидими сирени -
в бистротата им.

***
Ако потъваш,
даже сламката цениш,
макар и късно.

***
Нова покупка -
временно вълнение.
После - празнота.

***
Търсиш пълнота.
Дали не е в нищото
на смиреността?

***
Когато спорим,
чувството за правота
ни прави глухи.

***
Сладка отрова -
постоянната леност.
Безплоден живот.

***
Трудно понася
уморената душа
времето-товар.

***
Преповтарям си
ранилите ме думи -
като ваксина.

***
Смиреност ли е
и с неприемливото
да се примириш?

***
Гневът - опиат.
Тесен е пътят назад.
И често трънлив.

***
Най-дълготрайно
е временното нещо -
все го отлагаш.

***
Ако се спуснеш
премного надълбоко,
губиш хоризонт.

***
Изпревариш ли
хода на времето си,
ще те препънат.

***
Слагам си маска -
пази ме от лъжите
на хитреците.

***
Достоен човек -
плодоносна издънка
от здраво дърво.

***
Недей предлага
душата си за продан -
парите парят.

***
Чета не книга,
а душа, преминала
през преизподня.

***
Убиец - някой,
подминат от живота,
му отмъщава.

***
Пътека в парка -
направо през тревата.
И аз там минах.

***
Ще ни спасят ли
талантливите деца
от глупостта ни?

***
И току бликне
ненадейно словото
благословено…

***
Майчица с дете -
Богородица, бдяща
над Младенеца.

***
Подозирам те -
май много те харесват.
Какъв си всъщност?

***
Не прекалявай -
самоиронията
често нагарча.

***
Смартфон и селфи.
Погледнах истината
право в очите.

***
Нечия грубост -
шамар за душата.
Може би урок?

***
Възрастен мъж
пресича на червено.
Спомен за татко.

***
Честолюбие -
минираното поле
на душите ни.

***
Животът е дар.
Плащай дълговете си -
дори морални.

***
Думи - куршуми.
Раняват и убиват
безнаказано.

***
Присмех над дете.
И Бог не го прощава.
Брой до десет.

***
Вкусна неделя.
Мирише на домашно.
В сърцето - уют.

***
Имаш ли много,
лишен си от малкото,
за да си щастлив.

***
Да притежаваш -
грижа и отговорност.
Луксозно робство.

***
Не губи вяра.
Тялото ни предава,
живеем с духа.

***
Да се зарадваш
на чуждата победа -
лакмус за стойност.

***
Слухът е сито.
Желаното пропуска,
горчивото - не.

***
Ако отлагаш
живота си за утре,
ще пропуснеш днес.

***
Житейска буря.
Търсиш място за подслон
в нечие сърце.

***
Чуждият успех
постоянно напомня
за твоя провал.

***
Пиша стихове -
опитвам се да кажа:
„Тревожиш ме, свят!”.

***
Надникваш в сърце.
Долавяш чуждия пулс
и той става твой.

***
Момиче с тромпет
на улицата - сцена
без слушатели.

***
Осъзнаваме,
че животът е кратък,
едва в края му.

***
Казват: „Това е
модерна поезия!”.
Макар и мъртва?

***
Колко си лош ти
и колко съм добър аз -
спор без развръзка.

***
Втурнали сме се -
уж в различни посоки -
към общия край.

***
Преписвачите
са утрешните крадци
на доверие.

***
Влюбени очи,
незаключено сърце -
вход за хитреци.

***
Инженер Ганев -
поевропейченият
син на Бай Ганьо.

***
Младеж разбутва
чакащите на спирка,
за да се качи пръв.

***
Профуча кола.
Кален дъжд се изсипа
върху старица.

***
Старата жена
е прецъфтяло цвете -
няма аромат.

***
Озовала се
свиня в поток и рекла:
„Да имаше кал…”.

***
Съборетина
с изрисувана стена.
Самозаблуда.

***
Хора - на пътя,
на тротоара - коли.
Преобърнат свят.