Мара Белчева

През граните на тъмните маслини
надникват тихо кротките очи
на късна вечер. Бързо татък мине
самотен скитник. Накъде ручи
фонтан невидим. Шум и неразбрани
се чуват думи в дрезгавия кът.
Отвъд, една след друга замечтана
потъват двойки по извитий път
в дрезгавината, що се губи татък…
И сенките свети на вечерта
са пълни с лъх таинствен и сладък.
Като че ли за обич ги мечта
с обещание буди…
И стария пазач самотно спрян
на кръстопътя вика пак: „Si chinde!*”
и всички връща в пътя с мрак постлан.

——————————

*Si chinde! - Затваря се!

Стихотворението не е публикувано приживе. То излиза във в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 548, 25.03.1942 г.