Александър Филипов

„Весели маски” - хумористична антология, наредена от Иван Генадиев

„Задачата на тая антология е да разсее предубеждението, с което се подценява хумора у нас” - това е голямото и оправдано желание на Ив. Генадиев.

Защото, наистина, у нас на хумора, на иронията като елемент в литературата се гледа с известно предубеждение.

Известно е как отвисоко биват оценявани нашите хумористични писатели: те биват поставяни някъде в предверието на литературата.

И ето, Ив. Генадиев се заема да възстанови законните права на хумора, да даде приличното нему място в нашата книжнина.

В своята малка, спретнато издадена, украсена с карикатурите на г-н Божинова, съставителят се е погрижил да ни покаже една бегла картина на българската хумористична литература, да ни запознае конкретно с нейното историческо развитие и големи представители.

Книгата започва със стария Петко Славейков, представя ни след това Ботйов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Божинов, Т. Кунев, Ст. Костов, Дим. Подвързачов, Д. Калфов, за да завърши най-сетне с Хр. Смирненски.

За всекиго от тях Ив. Генадиев е написал стегната, дори съвсем суха, с няколко данни и имена, биобиблиографска бележка, удобна за по-нататъшна отправка, когато у читателя бъде събуден интерес към даден автор.

Сполучлив е и отборът на късовете от всеки писател.

Но при едно бъдно издание Ив. Генадиев би трябвало да представи по-пълно и съразмерно, по едрина и значение, разните автори и да запълни празнините в антологията си.

Защо е забравен Каравелов, защо не е дадено нещо, например от прелестните Вазови „Чичовци” или някои късове от Ст. Михайловски?

Ала и така, както са, „Веселите маски” имат своята стойност и са положителен факт в нашата книжнина.

——————————

в. „Съвременник”, г. 1, бр. 23, 25 февруари 1931 г. Подписано: А. Ф.