Петър Василев

ВРЕМЕНА

Какви кошмарни времена
върху главите ни се струпаха!
И цялата страна е в струпеи
като след гибелна война.

А как възторжено и в такт,
с подскоци пъргави скандирахме.
И пипнахме, каквото дирехме,
спечелихме - и още как!

Но тъкмо в общия ни дом -
с права и ценности до шията,
като вълна ли люшна сприята
на чисто нашенски синдром.

И се видя като на длан
в какво сме цъфнали и вързали,
и накъде сме се забързали
като при мор неoбуздан.

И се разбра от глух и сляп
сред тези съсипни наоколо,
че ножът е опрял до кокала
не само за самия хляб.

И току-виж, че сме на път,
след всички пъклени сценарии,
в една страна, но с две Българии
да спретнем пак народен съд…

20 октомври 2018

ПРОМИСЪЛ

Навярно има промисъл в това, че
все още своята пътека влача -
по-точно казано, че тя ме дърпа
с последни сили и почти без дъх -
към лично мой си хималайски връх.

Но щом е тъй, ще трябва да призная,
че съм се лутал в тези хималаи -
по-точно казано, че съм нехаел
и толкова наслуки съм вървял,
че сума ти живот съм пропилял.

Сега оглеждам зъберите стръмни
от тъмно още, още щом разсъмне -
по-точно казано, сега съм в паника,
че ето на - ще ме настигне заника
и ще отнеме сетния ми дъх
на десет крачки от самия връх.

А всичките беди са несравними
с незащитеното ни лично име!

13 септември 2018

НА НИСЪК СТИЛ

Щом трябва да се изповядам,
не ми е нужен стил висок…
Човек съм - пийвам си и ядвам
от кухнята на Господ-Бог.

Там има разни вкусотии
и мостри, колкото си щем.
Но те са само за ония
с по друг морал и друг корем.

Те вече се сдобиват с яхти,
не си поплюват, дават газ…
А аз се уморих да яхам
един изнемощял Пегас.

И се опитвам да роптая,
да будя свяст, кураж да дам,
преди съвсем да се отчая
и сам да се зачеркна, сам.

Че то каквото и да правиш,
не се опомня този свят,
щом даже Бог го изостави
да тъне в нечовешки нрави
между преяждане и глад.

2018

СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Призовка за отвъдното… Добре!
Присъда без обжалване… Чудесно!
И без това ще трябва да се мре,
за да пребъде царството небесно.

Но друго си е с героичен вид
да се прегази земната ни проза.
А тъкмо при подобна диагноза
иронията е удобен щит.

И тъй: дойдох, видях, не победих.
И тъй: доносвам сетните си дрехи
и не очаквам никакви утехи,
а злобните обиди опростих.

Но да му мисли този весел свят
щом още мисли, че е само весел,
а толкова недъзи е понесъл,
че надминава и самия ад.

Най-вече от сърдечност е лишен.
А тъкмо при подобна диагноза,
в очакване на страшната угроза,
за него помислете - не за мен.

14 септември 2018

НЕВОЛЯ

Край на всички проекти и на всички ламтежи:
в интензивния сектор няма време за ежби,
няма смях и шегички, нито скара и бира,
но в замяна на всичко тук дори де умира.
Не че липсва отлична Хипократова чета
и системи в наличност, и вълшебни дражета,
и монитори даже за сърдечния ритъм…
Но какво да ви кажа - лично аз предпочитам,
щом инсулта довтаса и на тясно ме свари,
мигновен и опасен, като гръм да удари,
че не ми се попада - подир сума проекти -
за мизерна пощада в интензивния сектор.
И от тука - за ужас и в замяна на всичко -
да се вкопча изпружен в инвалидна количка.
По е черна от сажди ей такава неволя,
та затуй ви досаждам… Извинете ме, моля!

10 октомври 2018

БЕЗДНА

Затулени от древните могили
сред вятъра безсмъртен и мъглите,
кажете ми, селца, защо мълчите
с угаснал поглед и с души унили?

Нали съзирам днешната ви участ:
замръквате с топорите зад прага
и всяка порта си подбира ключа…
Но никаква защита не помага!

И ден из ден ни стряска от екрана
поредната трагедия зловеща:
съсипан дом, старица изтерзана,
посечен старец, разпиляни вещи…

И сякаш няма кой да проумее,
че вече сме надвесени над бездна,
а щом селцата ни изчезнат в нея -
и цялото ни племе ще изчезне.

И сигурно в рекордно кратко време,
надхитрил задкулисия и клопки,
ще се похвали някой чуждоземец
с находища за смайващи разкопки…

2016

ПОТОМЪК

Понеже и през времето го виждам
от ноктите - до пъпната му връв,
готов съм да се обзаложа трижди,
че в жилите му бие наша кръв.

Но той е вече третото коляно,
натирено зад девет планини.
И чувството за дълг е пропиляно.
И друга свяст в душата му кълни.

Ах, не от гордост съгрешихме вкупом -
от глупост съгрешихме, от инат.
И кой сега грехът ни ще изкупи?
И мигар да има пътища назад?

Дори на сън - под небесата чужди -
откъм Балкана да го сепне ек,
едва ли просълзен ще се пробужда,
щом вече се усеща друг човек.

И обичта ще бъде друга обич.
И тъмна жал в кръвта ни ще люти.
А гузните ще се обръщат в гроба
до второто пришествие почти…

2016 - 2018

ПАК

Пак се вглеждам в поредната драма,
както в драми се вглежда поет:
няма щастие, щастие няма,
ако нямаш нечуван късмет.

Сякаш в кръг, омагьосан от врачки,
все така този свят се върти:
щом си хрисим и слаб - ще те мачкат;
щом си нагъл - ще блъскаш врати
и ще минеш през трупове даже
от ламтеж и от жажда за власт…
- Ти какво по въпроса ще кажеш?

- По въпроса ли? - сепвам се аз
и отново - припрян и угрижен -
търся думи, по-нужни от хляб,
не за него - за наглия ближен,
а за ближния, който е слаб.

- Тъй да бъде! - дочувам - Това е
завещан от призваните дял.
И дай Бог да го носиш докрая -
за честта на библейската кал.

2016 - 2018

ПОДЛЪГВАНЕ

“Заменям всяко равенство и братство
за нещо като белег от уют.”

Уви! Това е моят дрезгав глас,
готов, кажи-речи, да се разплаче…
Попитайте Лукавия обаче
доколко съм виновен лично аз.

Подлъга ме с коварния си нрав
и с разните му врели-некипели.
Едва не ми предложи и дантели
от скрина на последния еснаф.

А всъщност по основния проблем
той беше прав - от както свят светува
не може никой с хляба да хитрува
и стъпваме накриво, щем не щем.

Но кой - все пак - над мен ще се смили
и на чия пощада да разчитам:
обърках се и сам си плюх в очите…
И оттогава всичко ме боли!

21 юли 2016

И ПАК ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ

Доволен съм - денят ми обещава
прехвалено подобие на слава.

И заредена криво-ляво маса -
тъй, както за рожденик е прието;
и сладка олелия гръмогласна
от прага още, още от антрето.

И сигурно душата ми ще грейне.
Но пак ще се усмихвам иронично,
понеже си припомних ненадейно:
“Какво тук значи някаква си личност?!”

Не съм съгласен, че не значи нищо
и бих поспорил като щур с Вапцаров.
Но аз не съм отвеждан на стрелбище
и нямам грам от неговата вяра.

Пък и какво ли всъщност ми остана
след толкова злодейства и раздори?
Сега приличам на обрулен орех
под сумрачната сянка на Балкана.

И се залисвам с болести и болки.
Но те не са от сблъсъци епични…
Ще си отстъпя мястото - и толкоз:
какво тук значи бледата ми личност?

И без това светът ми обещава
забвение сред вечната си врява…

2016-2018