Никола Ракитин

1.
Блуждаят облачета, разпилени
след бурята в простори необятни;
блестят от заник слънце озарени
на черковата куполите златни.

Мирише цъфнал люляк. Вей прохлада.
В долини плуват здрачини чаровни;
от всеки лист, от всяка вейка пада
след капка капка - капчици дъждовни.

Нощта се спуща бавно над земята,
пристъпва с нощ молитвено мълчане
и тайнствено погали ми душата,
кат нявгашно сънувано желане.

2.
Простори се светли разкриват…
Реката шуми в равнините
и бавно и мерно обливат
крайбрежния пясък вълните.

А птички цвъртят и си пеят,
изкрили се в храсти крайбрежни,
и благоуханья се леят
из въздуха свежи и нежни.

И струва ми се, че - в тревата
задрямал в мечтите си вече -
ме някой люлей, че реката
ме носи далече, далече…

——————————

сп. „Литературна беседа”, г. 1, бр. 6-7, 1911 г.